сряда, 29 октомври 2008 г.

Кралство Мароко - Страна на загадките



Страната има площ 446.6 хил. кв. км. Граничи (в км) с Алжир - 1 350, Испания - 13, Западна Сахара - 490, Атлантическия океан - 2 934 и Средиземно море - 512. В нейните предели е най-високата западна част на Атласките планини (Ер Риф, Среден и Висок Атлас), достигаща 4 165 м. (вр. Джебел Тубкал). На запад и изток - равнини и платото Мароканска месета, а на юг и югоизток - части от пясъчната и камениста Сахарска пустиня.

Климат - предимно субтропичен, средиземноморски. Средни месечни температури - януари 10 - 12 градуса Сº, юли 24 - 28 градуса Сº. Най-големи валежи - над 1000 мм падат в Западен Риф и отчасти в Среден Атлас, а най-малки - на изток и югоизток - под 200 мм. Речната мрежа е представена главно от временни потоци - уеди (Ум ер Рбия, Себу, Тенсифт, Сус и Мулуя). Горите заемат около 12 % от територията, субтропични - маслини, дъб, кедъру туя, акация, шамфъстък, палми и др.

Население - 29 660 хил. ж. Гъстота - 66.4 жит. на кв.км. Естествен прираст 27. Средна продължителност на живота - мъже - 64 г., жени - 68 г.
Етнически състав - марокански араби - 74.2 %, бербери - 25.2 % (от тях шльох - 43.3 %, тамазихт - 34.2 %, риф - 18.0 %, оазисни бербери - 4.5 %), европейци - 0.3 %, други - 0.3 %.
Официален език - арабски, говорими - марокански диалект на арабския (дериджа), френски, испански и берберски.

Столица - Рабат (1.6 млн. ж.). По-големи градове - Казабланка (3.4 млн. ж.), Маракеш (1.7 млн. ж.), Фес (1.2 млн. ж.), Тенджер (650 хил. ж.), Тетуан (280 хил. ж.), Уджда (500 хил. ж.), Агадир и др. Около 9% от населението на страната водят номадски или полуномадски начин на живот.

По-важни исторически събития и дати - най-древното неселение са берберите; 1200 г. пр. Хр. - по северното крайбрежие се проявяват колонии на финикийците; VII в. пр. Хр. - територията е под властта на картаген; II в. пр. Хр. - Римско владичество; V в. - нашествия на вандалите; VI в. - Мароко влиза в състава на Византийската империя; 702 - 711 г. - арабите нахлуват и разпространяват исляма; ХI в. - държава на Алморавите; ХV в. - испанци и португалци завземат част от крайбрежието; 1844 г. - Франция нахлува в Мароко - начало на продължителни войни и стълкновения; 1912 г. - 80 % от територията на Мароко са под френско влияние, останалата част е испанска. Тенжер е международна зона; 1942 г. - настаняват се англо-американски войски; 1945 г. - възстановяване на френския протекторат; 2 март 1956 г. - Мароко е обявена за независима държава; 1975 г. - Испания предава Западна Сахара под административно управление на Мароко и Мавритания; 1979 г. - Мавритания се отказва от претенции към своята част от Западна Сахара, която е завзета от Мароко. Въоръжени стълкновения между Мароко и фронта за освобождение на Западна Сахара (Полиса-Рио) се водят до 1991 г.; август 1999 г. - умира крал Хасан II, наследява го синът му Мохамед V.
Държавно устройство - конституционна монархия. Глава на държавата и правителството е кралят, който е както светски, така и духовен водач "повелител на правоверните". Той е и главнокомандващ, назначава премиер-министъра и членовете на правителството, губернаторите на провинциите. Висш законодателен орган - еднопалатен парламент (325 души).
Парична единица - дирхам (DH) = 100 сантима

Транспорт - Мароко има добре развита транспортна инфраструктура - 60 хил. км. Шосета, 2 000 км ж.п. линии, 10 международни летища и големи морски пристанища (Казабланка, Танжер, Сафи).
Туризъм - историческите паметници и добре развитата туристическа инфраструктура са предпоставка за доброто развитие на отрасъла - 3.2 млн. туристи, годишно.
От София до Рабат - 2 788 км

Ambassade de la Republique de Bulgarie
4, Avenue Ahmed Lyazidi
Rabat 10000, Royaume du Maroc B.P.1301
El Yazidi /Ex
Tel: (00212 37) 76 54 77, 76 40 82
Fax: (00212 37) 76 32 01
E-mail: bulemrab@wannadoo.net.ma

Туристически дестинации в Мароко:

Древния град Фес

Фес е в равнинна част на Мароко, на север от Средните Атласки планини, недалеч от впечатляващите руини на римския град Волубилис, съществувал през III в. пр. Хр. През 789 г. на султана - светец Мулай Идрис I ибн Абдалах, син на Фатима - дъщерята на пророка Мохамед, подарили мотика от злато, за да очертае с нея границите на крепостта, която трябвало да стане столица на Идрисите - първата арабска династия на Мароко. Нарекли я "фес" - мотика. Тогава не предполагали, че това ще бъде престолният град на империя от Сенегал до Испания.
Фес е шок за човешките сетива. С живата си хилядолетна традиция той предлага неописуеми преживявания. Наричат го африканската Атина. В тайнствената столица на Магриб стари изоставени дворци до днес таят многобройни предания на миналото. Трудно е да си представим, че тук живеят хора, чиито родове поколения наред от 1000 години не са излизали от нейната Медина - укрепения център в старата й част. Днес тя е в списъка на световното културно наследство.
Милионното градско население е разтегнало града до краен предел. Много експерти предупреждават, че старата му част рано или късно ще рухне. ЮНЕСКО и Световната банка през 1997 г. отпуснаха на Фес $75 млн. за реставрационни работи, за подобряване на комуникациите и изхвърлянето на отпадъците. И сега тук единственото превозно средство е магарето. Крепостните стени на Медината ограждат лабиринт от 9400 улички, повечето от които са кьорсокаци и вероятно най-тесните на Земята. Да намери пътя сред тях, за новодошлия може да стане кошмар, от който да го изведе само платен гид. Уличките водят до повече от 20 сука (пазари), отрупани с работилници и ресторантчета. Джамиите са над 300, като всяка има свой хамам (баня) - сутрин за мъже, а следобед за жени.
Фес има три части: Фес ел Бали - Стария, и Фес ел Дждид - Новия град, където е и еврейският квартал, са в Медината. Вил Нувел е "най-новият" Фес - административната зона, построена от французите през 1916 г. Съвсем обяснимо най-интересно е във Фес ел Бали - един от най-големите живи градове на Земята, останали от Средновековието. Медините на градовете Маракеш, Кайро и Дамаск, които познавам добре, не могат да й бъдат никакви конкуренти. Стените на крепостта имат няколко порти, главната от които Баб Бу Джелуд е построена чак през 1913 г.
Първоначално Фес бил заселен от 8000 арабски семейства, прогонени от християните от Кордобския халифат на Омеядите в днешната испанска област Андалусия. Още 2000 семейства пък се преселили от гр. Кайруан в днешен Тунис. Тези два корена непрекъснато враждували помежду си до IХ в., когато две сестри, преселнички от Кайруан, построили две джамии. През 1069 султан Юсуф ибн Ташфин обединил не само джамиите, но и целия град, според една от легендите за Кайруанската джамия.
До нея води основната улица от Баб Бу Джелуд. Макар че никак не е дълго, разстоянието се изминава за 1-3 часа, в зависимост от това колко пъти спираш и се губиш. Веднага след главната градска врата се влиза в живописен малък площад с евтини хотели, кафенета и ресторантчета, от чиито тераси необезпокояван можеш да следиш калейдоскопа на претъпкания град. А също и да пиеш чай с мента или похапнеш многоетажна питка с гълъбово месо бастая, гювеч тажин или кускус - берберското изобретение за съхраняване на брашното по време на преходите из пустинята.
В безбройните работилници можеш да видиш как се тъкат прочутите берберски килими на вековни станове или как се изработват мароканските чехли бабучи. Тесните улички те отвеждат неусетно на пазарите на подправки, на къна или мебели. В дюкяните за бижута и златни произведения се усещаш като в пещерата на Али баба. Не можеш да отминеш керамиката. Нито да пренебрегнеш бившия фундук (кервансарай). Днес той е превърнат в музей на изкуствата и занаятите на Фес.
Пред него е най-красивата от многобройните градски чешми, с невероятни мраморни и керамични арабески. Тук се мият посетителите на светия за мюсюлманите религиозен комплекс - мавзолея на Мулай Идрис и Кайруанската джамия с университет. Мавзолеят се разпознава отдалеч по покрития със зелени плочки пирамидален покрив. Вътре неправоверни не се допускат. В стената му има дъска с отвор, в който може да се бръкне с ръка. Това се счита за символично общуване със светеца.
Всички улици във Фес водят към Кайруанската джамия. Казват, че може да побере повече от 20 000 души. А университетът към нея, построен през 859-862 г., е най-уважаваният център за изучаване на исляма, превъзхождан само от прочутия Ал Азар в Кайро. Библиотеката му има 30 000 изключително ценни книги.

Казабланка – екзотика в бяло
Каза, както жителите му нежно наричат втория по големина град на африканския континент (след Кайро), е град на банки, космополитен и шумен. Атмосферата от знаменития едноименен филм на режисьора Майкъл Къртис от 1942 г. с Ингрид Бергман и Хъмфри Богарт донесе три оскара, но си е чиста проба художествена измислица. Това обаче е същият град, в който през януари 1943 г. се провежда конференцията, на която Чърчил, Рузвелт и Де Гол взимат решение за военни операции срещу фашистка Германия. Казабланка наброява около 3,5 млн. души въпреки твърденията на някои, че е между 5 и 11 млн. Днес почти не е останала и следа от малкото средновековно берберско селище Анфа, чиито жители търгували с Испания, Португалия и Италия, а пиратите намирали в него убежище, след като безмилостно плячкосвали натоварените със скъпи стоки кораби от Южна Африка, Индия и Китай. След като тези пирати дошли до гуша на цяла Европа, през 1468 г. португалска военна експедиция от 10 000 души и 50 бойни кораба нападнала Анфа и от нея не останало нищо. Чак през ХVIII в. султан Сиди Мохамед бен-Абдала построил тук град, който нарекъл Дар ел-Бейда, или Белия дом. На испански той се наричал Каса Бланка.
Днес Казабланка е динамичната икономическа столица на Мароко, но в нея най-приятни за туристите са тесните улички на квартал "Хабус". Те образуват красиви пазари, където наред с антики се предлагат грънчарски произведения, а също маслини, зехтин и сладкиши, за каквито не сме и сънували. Разбира се, тук пътят ни неминуемо ще мине покрай красивите сгради в стил Ар Деко. Най-добрите му образци са съдебната палата, банката и пощата на площад "Мохамед V". Наблизо е и огромната черква "Сакре Кьор", построена през 1930 г. по проект на арх. Пол Торнън.

Маракеш – градът на джамиите
Твърди се, че в берберските диалекти думата "маракеш" означава напомняне за посетителите "да не се задържат". Въпреки че звучи доста нелюбезно, с това име нарекли и цялата страна. Маракеш на два пъти бил столица на огромната мароканска империя. Градът бил основан през 1064 г. от берберски племена начело с Юсуф Ибн Ташфин и първия път "се задържал" като столица до 1269 г., когато отстъпил първенството на гр. Фес.
"Елате в Маракеш" беше рефренът на една популярна песен през "ранните 60", когато заради либералното си отношение към хашиша и марихуаната този град стана една от спирките на хипи вълната доста преди Катманду, Покхара или Карачи. Зад днешните марокански резиденции на знаменитости от ранга на Ив Сен Лоран, Пиер Берже, Ален Делон прозира може би блед опит да се потопи в нафталин отминал период от младежките им години. Преди тях Дьолакроа, Мопасан и дори Пол Елюар били в плен на Мароко. Самият Чърчил бил така очарован от Маракеш, че в мемоарите си оставил подробното му описание.
Искрящ в чистата африканска светлина на Юга, Маракеш има различно излъчване от северните градове на тази страна. Той е по-африкански от космополитната Казабланка, по-марокански от идеализирания Рабат и по-берберски от гордия Фес. Разположен на важен кръстопът, четвъртият по големина град на Мароко все още се счита за негова южна столица и все още привлича търговци от заобикалящите го равнини, високия Атлас и Сахара. Според местна берберска легенда, когато мюсюлманите дошли тук и издигнали минарето на джамията "Кутубия", в сърцето на града, от наранената му земя избликнала толкова много кръв, че всичко се обагрило в червено. Това е цветът на глината, от която са изградени къщите в старата укрепена част на Маракеш - медината.

Сафи - Изложба на булки
Всеки септември жените, които искат да се задомят от берберското племе, населяващо Мароко, отиват на изложба на булките. Там се продава всичко, а целта на жените е да си намерят подходящ мъж.
Девствениците покриват главите си с кръгли капишони. Разведените и вдовиците носят плисирани шапки.
Ако мъж и жена от отишлите на сгледа, проявят интерес към някого, роднини и от двете страни им устройват среща. Ако двамата се харесат достатъчно, за да се оженят, мъжът плаща държавна такса и дава на бъдещата си жена определена сума пари. Чиновник от министерството на правосъдието, който задължително присъства на изложбата, узаконява брака и сватбеното тържество започва още същата нощ. След това разведените и вдовиците се прибират вкъщи с новите си мъже, а булките-първескини, си отиват у дома. След определен период от време се преселват при младоженците.

Загора – Вратата към Сахара
В Мароко казват, че Загора е вратата към пустинята или към Сахара.
На пръв поглед градът, по-скоро селото, не впечатлява с нищо. Една главна улица, покрай която са подредени магазинчета, банка и поща. Въпреки че слънцето прежуря зловещо, мисълта за пустинята е поносима, защото Загора е разположена в много хубав оазис по долината на река Драа.
Зеленината и свежият въздух не подсказват, че малко по-навътре започва безбрежното пясъчно море, наречено Сахара. Върху прочута табела при изхода на града пише, че до Тимбукту - някъде далеч в Мали - има 52 дни път с камила. Това безмилостно напомня къде си попаднал.
В Загора човек наистина няма кой знае какво да прави, освен да се отбие до банката или да си почине добре в някой от приличните хотели, преди да се хвърли в авантюра към пустинята. По-интересно е в селцата около Загора. Там туристите наблюдават как местните майстори на сребро правят прецизни отливки със съвсем примитивни средства, а след това - чисто по арабски - се пазарят здраво за цената на някой набелязан трофей. Това радва домакините.
По-нетрадиционно е селището Тамегрут, което още през ХІ век се е превърнало в своеобразен център на познанието. В малка библиотека са съхранени различни издания на Корана и стари учебници по математика, астрономия, биология... Библиотеката е отворена и за немюсюлмани, въпреки че пред тях младежът, който посреща и развежда туристите, става малко мълчалив. Бих казал дори необщителен.
На няколко часа път от Загора се намира селището Уарзазате. То се прославя за първи път през 70-те години на XX в., когато режисьорът Дейвид Лийн завърта камерата в пустинните околности, за да направи легендарния филм "Лорънс Арабски". Оттогава мястото е желан обект за кинаджиите най-вече по две причини. Там се снима евтино, а пейзажът наистина е лунен и неповторим. Неслучайно той е избран за декор и на много сцени от "Междузвездни войни".
Седемдесет процента от населението на Мароко са бербери - коренните жители, които са били изтласкани от арабите към вътрешността на страната. На практика арабите живеят предимно в големите градове и по крайбрежието. Пустинята и планините са останали за берберите. Прочутите туареги, които безстрашно кръстосват Сахара нашир и надлъж, всъщност са част от берберски клон.
Берберите са общителни и приятни хора. Те умират да пият ментов чай, който подслаждат като за последно. По-другояче стои въпросът при жените, чийто поглед трудно можеш да срещнеш, особено в по-дивите райони.
Да пристигнеш в Загора и да пропуснеш пясъчните дюни е все едно като да отидеш до Рим и да не видиш папата. Най-лесно е това да стане на около 5 километра от Загора - при селцето Тинфу. Там цели кервани камили са подредени в очакване на прииждащите туристи, за да им покажат що е то Сахара и лесно ли се пътува върху гърбица сред жълтите пясъци.

Рабат
Четвъртият от императорските градове е любопитна смесица от дълго минало и високомодернизирано настояще. Най-известното сдание в града е Тур Хассан - недовършените минарета на голямата джамия. Тук се намира и Мавзолеят на Мохамед V, бащата на настоящия президент и Музеят на традиционните иззкуства. Зад стените на града са останките на древния град Сала, където се намира най-хубавият археологически музей в Мароко. Множеството от ресторанти, барове и кафенета предлагат всички видове бира, кебап, пица, и сладолед, които можете да поискате.

Танжер
Освен че е завладяващ град и известно пристанище, Танжер е и дом на някои от най-хитрите мошеници по света. Центърът на града Петит Соко е обект на вниманието на посетители. Освен това туристите привлича и дворецът на някогашния султан, строен през XVII век, а днес превърнат в музей. Намиращият се наблизо Музей на американската легация напомня, че Мароко е първата страна признала американската независимост.

Няма коментари: