четвъртък, 20 октомври 2011 г.

ITALIA & CROATIA

Italia & Croatia Slideshow: Rosaura’s trip from Sofia, Bulgaria to 6 cities Venice, Verona, Jesolo Lido, Zagreb, Plitvice Lakes National Park and Burano (near Murano, Veneto, Italy) was created by TripAdvisor. See another Italy slideshow. Take your travel photos and make a slideshow for free.

сряда, 19 октомври 2011 г.

Summer Vacation in Antalya 2011 Slideshow: Rosaura’s trip from Sofia, Bulgaria to Alanya, Turkey was created by TripAdvisor. See another Alanya slideshow. Take your travel photos and make a slideshow for free.

сряда, 13 май 2009 г.

Turkey - crossing two continents and touching hearts

Столица: Анкара
Най-голям град: Истанбул
Официален език: турски
Население: 72,3 млн.
Площ: 779 452 кв. км
Валута: Нова Турска Лира (YTL)
Интернет домейн: .tr






Република Турция е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия, около 3% от нея се намират на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Тя граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг - с Ирак и Сирия; на запад - с Егейско море и островите в него, Гърция и България.

Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана република. Това превръща икономиката на страната в сложна смесица от съвременна промишленост и търговия, съжителстващи с традиционно селско стопанство. В последните години обаче икономическата ситуация в Турция е свързана с непостоянен растеж. Този факт обуславя твърденията, че около 50% от населението живее под международните стандарти за бедност, най-вече в югоизточните райони на страната.

Турция е известна и с множеството си забележителности и курорти. Най-посещаваният град несъмнено е Истанбул. Разположен на два континента, събрал в себе си модерната западна архитектура и традициите на ислямската, той приятно изненадва със съчетанието между Ориента и Запада. Други предпочитани от туристите курорти са Мармарис, Анталия, Кушадъсъ.

В Турция човек може да се потопи в съвършената смесица от Източен мистицизъм и съвременни западни технологии. Ето защо Европейската част на страната е рай за любителите на пазаруването и ходенето на пазар там е сред туристическите атракции на курорта. Човек може да се забавлява страхотно докато се пазари за цената с вечно усмихнатите продавачи, които говорят много чужди езици. Едно от предимствата там е, че магазините са отворени седем дни в седмицата, от 9.00 сутринта до 00.00 през нощта. Всеки вторник и петък има големи открити пазари, където се продават плодове, зеленчуци, домашни потреби, турски бродерии и платове. Повечето валути могат да бъдат обърнати в турски лири в банките или в пощата, както и в хотелите или в големите магазини за търговия на дребно. Разпространена е и употребата на кредитни карти.

Всички курорти са забележително обезопасени и през деня и през нощта. Все пак, както във всеки голям световен туристически център, избягвайте носенето на големи суми в брой. Всеки хотел предлага сейф, където за около 10 лв. на седмица можете да оставите на съхранение документи и по-ценни предмети. В случай на установена кражба, незабавно се обръщайте към представителя на туристическата фирма домакин. Полицейските патрули са начесто. Във всички туристически зони полицията е задължена да помага и защитава. Можете да се обадите на телефон 155 на полицията в случай че имате нужда от помощ.

Преди да излезете на разходка препоръчваме да вземете със себе си брошура на хотела и телефони на турския туроператор. В случай, че се изгубите, се обърнете за помощ към полиция или в най-близкия магазин.

Разплащането в ресторантите се извършва след като се нахраните. В някои ресторанти върху сметката се начисляват допълнителни суми, като например процента за обслужване. Бакшишите не са задължителни, но са препоръчителни.

Не е препоръчително да седите на слънце от 12:00 до 15:00 ч. без да използвате шапка или чадър.

Турско кафе можете да си поръчате във всяко едно заведение. На турски език съответно - сладко (sekerli), средно сладко (orta), с малко захар (az sekerli) и без захар (sаade).

Независимо, че не съдържа опасни бактерии, за препоръчване е да не пиете вода от чешмата. Цената на 1.5 литра минерална вода е около 1.50-2.00 лева.

В курортните центрове са осигурени висококачествени услуги в телекомуникациите. Лесно можете да намерите международни телефони, които работят с жетони, телефонни карти или кредитни карти, обслужвани от Turkish Telecom Company. Пощите си личат отдалеч по техните жълти "PTT" табели. В големите туристически центрове пощите работят по 24 часа в денонощието, разполагайки с автоматични телефонни линии, колетни пратки, обикновена поща, специални пощенски доставки, телеграми, въздушна поща, факс и телекс. Могат да бъдат заявени и услуги през оператор. Пощенски марки, пликове, пощенски картички, телефонни карти и жетони за телефон могат да се намерят там. Директни телефонни разговори могат да се провеждат от и до курорта от всяка обществена телефонна кабина, всички пощенски офиси и частни телефони.

вторник, 3 февруари 2009 г.

Бразилия - екзотика и приключения




БРАЗИЛИЯ е най-голямата държава в Южна Америка.

Територията и е 8 511 965 кв. км, което представлява над 45 % от площта на континента и 77 пъти повече от тази на България. Бразилия се простира от Екватора /5,16 градуса с.ш./ до 33,45 градуса ю.ш.

Надморската височина в централната част на Бразилия, заета от обширно плато е от 300 до 1000 м, а най-високия връх – Pic da Neblina /3014 м/, се издига на изток, в планината Serra da Mantinqueira /щата Bahia/. В северната част на страната протича реката Амазонка – втората по дължина река в света /6450 км/, чиято обширна долина е покрита с девствени екваториални гори /около 17 % от територията на страната/. На юг от Амазонка и многобройните и притоци тече река Parana, а на изток – река Sao Francisco.

Климатът е разнообразен: от екваториален в Амазония, тропичен и влажен по североизточното крайбрежие, горещ и сух във вътрешността на страната до умерен в Rio Grande do Sul, където температурите през зимата достигат до нула градуса по Целзий.

Климатичните зони в Бразилия /22 щата/ са пет.

- Северен район /45 % от територията и 3,5 % от населението/ с екваториална девствена гора. Градове: Манаус, Белей /Амазония/. Там са потърсили убежище индианците.

- Североизточният район /13 % от територията и 25 % от населението/ е тропична крайбрежна ивица, покрита със захарна тръстика, някога засадена от португалците /около 1536 г./ и обработвана от чернокожи роби, суха и бедна вътрешна част. Градове: Ресифе, Баия.

- Централен западен район /22 % от територията и 4 % от населението/. Това е полупустинното централно плато, бразилският Див запад, където е построен град Бразилия, столица от 1960 г. насам.

- Източният район /11 % от територията и 50 % от населението/ включва най-богатите щати с ¾ от промишлеността на страната. Големи градове: Рио де Жанейро, Сао Пауло, Бело Оризонте.

- Южният район /7 % от територията и 10 % от населението/ е с умерен климат, оценен от европейците /португалци, италианци, германци, французи/, заселили се там през ХІХ век. Градове: Куритиба, Порто-Алегре.

Населението е 160,3 милиона /по данни от 1998 г./ и е твърде разнородно: потомци на многобройните индиански племена, хора с европейски и африкански произход, както и метиси. През ХVІ в. е започнала колонизацията на района. Първите португалци дебаркират – през 1500 г. на юг от Salvador и се заемат с отглеждането на захарна тръстика по крайбрежието /от Recife на североизток чак до Sao Paulo на юг./ Типично патриархалната култура на новите заселници пропъжда местното индианско население към вътрешността на страната и търговията с роби от Африка /най-вече от Ангола/ процъфтява. Робството е отменено чак през 1888 г. Откриването на залежи от злато в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. води до промяна в икономиката и обществото. Към вътрешността на страната се стичат нови заселници /например в щата Минас Жераис/ и се основават нови градове – като Бело Оризонте /1897 г./ Кафето започва да се отглежда в южната част на страната през ХVІІІ в., но се превръща в основна култура през ХІХ и началото на ХХ век, като привлича много имигранти от Европа /предимно германци и италианци/, а по-късно и от Япония.

Държавното устройството на Бразилия е федерално. Президентът на републиката се избира чрез всеобщо гласуване и управлява с помощта на федерални министри. Страната има 26 щата, всеки от които се управлява от губернатор, избран чрез общо гласуване, и от местно правителство, съставено от държавни секретари.

Градовете с население над 1 млн. в Бразилия са единайсет, а жителите на Sao Paulo са над 16 млн. С изключение на Belo Horizonte и Brasilia /държавната столица, трета по ред, основана през 1960 г./ останалите големи градове са разположени по крайбрежието, включително и двете предишни столици: Salvador /от 1549 до 1763 г./ и Rio de Janeiro /от 1763 до 1960 г./

Столицата - град Бразилия, основана през 1960 г. е третата по ред столица, построена за да се ускори развитието на вътрешността на страната. Понастоящем има 1,8 милиона жители. Преди това за столици са избирани градове по океанското крайбрежие: Салвадор да Баия /1536-1793 г./ и Рио де Жанейро /1793-1960 г./ И двата града днес са огромни и кипящи от живот.

Рио де Женейро е вторият по големина град, с над 10 милиона жители.

Салвадор да Баия е с население над 2 милиона души.

Големите бразилски градове, с изключение на Сао Пауло, са издигнати около пристанища, обслужващи търговията с Португалия. Тези в южната част, индустриализирана през ХХ в. са израснали бързо и хаотично. Сега Сао Пауло, най-големия град в Южна Америка и един от най-населените в света, има близо 17 милиона жители, докато през 1875 г. е наброявал едва 28 хиляди души. Големите градове в централното плато са изградени с цел да се развие вътрешността на страната, По-модерни, те са построени по предварителни градоустройствени планове. Докато небостъргачите с най-различни смели форми превземат бързо големите градове и предлагат огромни офиси или луксозни апартаменти, крайните квартали или сгушените в хълмовете в Рио и Салвадор предградия продължават да бъдат бедни и без необходимата инфраструктура.

Бразилия бързо се урбанизира и понастоящем трима от всеки четирима бразилци живят в градовете.

Разстоянията в Бразилия са огромни /5000 км в посока север – юг и изток – запад/. Железопътната мрежа е слабо развита, пътническите влакове са редки. Придвижването става обикновено с автобус или самолет.

Автобусите са удобни, особено спалните, но за да се измине разстоянието например от Рио до Салвадор са нужни 24 часа.

Автомобилното движение в големите градове и между близките населени места е интензивно, защото железопътната мрежа е ограничена и превозът на стоки се извършва с камиони. Рио де Жанейро е на 429 км от Сао Пауло, на 442 км от Бело Оризонте, на 515 км от Виктория, на 1129 км от Бразилия и на 1691км от Салвадор.

След 70 – те години пътната мрежа е увеличена с 300 % в рамките на едно десетилетие. Даден е приоритет на бързите пътища с двойни ленти, на магистралите и на експресните връзки около Сао Пауло, Рио и някои други големи градове, където са съсредоточени 85 % от населението и стоките. Асфалтираните пътища свързват столиците на щатите. Пътната мрежа е доста развита в диаметър около 450 км около големите градове., но около 40 % са черни пътища.

Чартърните полети са друга възможност за пътуване. Цената им е висока, но туристите могат да закупят билети още в собствената си страна.

Официалното време в Бразилия е това на столицата Бразилия и важи за всички североизточни и югоизточни щати. Бразилия обхваща четири часови пояса и между отделните градове има часови разлики.

Възможностите за туризъм, които предлага Бразилия са многобройни: изобилие от плажове, както по-усамотени, така и “облагородени” с плажни заведения и хотели; посещения на историческите градове /Салвадор в североизточната част, и Ору Прету, в щата Минас са особено популярни/; планини, природни паркове и лековити минерални извори. Много от чужденците в Бразилия са от Южна Америка /особено от Аржентина/ или от САЩ. Понеже Бразилия се намира в Южното полукълбо, европейците, които искат да прекарат там “лятото” си, намират там изгодни цени. Освен това могат да се насладят на умерени температури /20-24˚/, а ако посетят района между Натал и Рио и избягват Сао Пауло и южните райони, където температурите са между 16 и 5˚, а понякога стигат и до 0˚.

Плажовете, които предлага Бразилия със своите 7408 км брегова ивица и с тропическия си климат, са безбройни и големи, с бял пясък, кокосови палми и топло, но опасно море. Практикуват се всички видове морски спортове /плажен волейбол, плуване, риболов, ветроходство, сърф…/ Самият град Рио предлага няколко прекрасни плажа. Най-близките до центъра са силно замърсени. Малко по-далече се простират дълги плажове /от по 3-4 километра/ по маршрут за великолепна разходка. Тези места са отвоювани от морето през 70 – те години и са осеяни с хотели, ресторанти и кафенета. През горещите летни месеци /от ноември до май/ плажът е в центъра на живота на кариоките /жителите на Рио/: там отиват преди работа или през обедната почивка не толкова за да плуват колкото да се пекат с приятели и да уреждат срещи, но… внимавайте с многото крадци и с вълните – опасни и същевременно подходящи за сърф.

Традиционните условия на живот в колониална Бразилия и историческите забележителности /североизточната част, северния бряг със Сао Луис ду Мараняо, Баия, Рио и щата Минас/ напомнят португалските. Къщите са едноетажни, с покрив от червени керемиди и стени, боядисани в розово, жълто, синьо и зелено. Къщите на по-заможните имат и втори етаж, а стените понякога са украсени с рисувани керамични плочки, често донесени от Португалия. Обикновено строени през ХVІІ или ХVІІІ век, църквите в малките градчета са варосани и подобно на бароковите църкви в Северна Португалия, фасадите им не са декорирани с гранит, а с цветни /сини, жълти, червени/ ивици покрай прозорците и вратите. Интериорът понякога е богато украсен с позлатени елементи и с религиозни пана от рисувани плочки. Тези малки исторически градове, останали настрана от модерното строителство са запазили някогашното си очарование. Обикновено са добре поддържани и разполагат със страноприемници и хотели.

Народните празници в Бразилия почти всички имат религиозна основа и са свързани с католицизма или с афро-бразилските вярвания.

Карнавалът в Бразилия приковава вниманието в продължение на четири дни и се е превърнал в истинска национална институция. Подготвя се цяла година от школите по самба в кварталите. Въпреки, че най-известен е карнавалът в Рио, празникът е повсеместен, на места по-автентичен, особено в северната част на страната /Ресифе, където танцът фрево замества самбата, Салвадор да Баия и Сао Луис ду Мараняо/.

Има и други празници с регионален характер. Сред тях са празникът на Йеманджа /31 декември/ в Салвадор да Баия, Бумба-меу-бой на североизток и в Сао Луис ду Мараняо, както и родеото на скотовъдците известно като гаушо.

На 7 септември се чества обявяването на независимостта, провъзгласена през 1820 г. от регента Дон Педро на брега на река Ипиранга край Сао Пауло.

Икономическото развитие на Бразилия докъм 1930 г. е по същество на аграрна страна /захар, кафе, плодове…/ Положените усилия за индустриализиране през 1930 -1940 г., 1950 – 1980 г. както и необходимостта от преодоляване на петролната криза през 1970 г., довеждат до значително задлъжняване към Световната банка и до значителна инфлация. Бразилия е богата на полезни изкопаеми /най-вече железни руди/, което спомага за бързото развитие на промишлеността през ХХ век. Обособяват се и индустриални райони в централната част /Сао Пауло и Рио Волта Ридонда/ и в Минас Жераис /Бело Оризонте/. Петролната криза през 1970 г. принуждава държавната петролна компания да ускори търсенето на петролни залежи в щатите Баия, Рио Гранде и Сао Пауло. Развива се и стартиралата през 1975 г. за програма за разработване на продукти от произведения от захарна тръстика спирт, които да изместят бензина с етанол. До 1990 г. производството на петрол е утроено и покрива близо 60 % от потреблението на бензин и 100 % от това на останалите петролни продукти.

Понастоящем проблемите с инфлацията са общо взето решени, а вноските по дълга – разсрочени. Страната с най-значителна промишлена структура в Латинска Америка се превърна в осмата промишлена страна в света. В началото на 90-те години промишлеността представлява 34 % от брутния национален продукт, селското стопанство 9,1 %, а услугите - 56 %. Въпреки големите социални проблеми, които трябва да бъдат преодолени, динамиката на икономиката проличава и в нарастването на износа.

Външната търговия се засилва със създаването през 1994 г. на Южния общ пазар – Меркосул и подписаните споразумения за свободна търговия между четири страни от Южна Америка /Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай/.

Бразилия продължава да бъде най-големият производител на захарна тръстика и кафе. Тези два продукта са неразривно свързани с историята на страната и са определяли структурата на икономиката и заселването. Захарта е много ценена в Европа през ХVІ век. По това време португалците вече отглеждат захарна тръстика в Алгарве, а през 1536 г. я пренасят в Североизточна Бразилия. По-късно докарват роби от Африка, развиват културата по крайбрежието и до XIX век изнасят през Салвадор за Европа произведената в мелници захар от огромните имения. Монополът на захарната тръстика продължава до края на XVІІ в., когато започва отглеждането на памук, какао и тютюн. След дълга криза интересът към захарната тръстика се възвръща с програма за развитието и от 1975 г. и производството се разпростира до южните щати /Сао Пауло е най-големият център за получаване на захар и спирт/.

Първите кафеени плантации /привнесени от Френска Гиана през ХVІІІ в./ се развиват в областта Рио, където имало много роби. Премахването на робството и притокът на европейски емигранти /италианци и германци/, а по-късно и японци /1890 г./ в щата Сао Пауло, както и благоприятния климат, обясняват разпространението на културата на юг – първо в този щат, а по-късно в Парана. Бразилия става първият производител на кафе и въпреки кризата през тридесетте години, и до днес запазва водещите си позиции.

Валутата е реал, със стойност, близка до тази на долара която е стабилна след избора на Фернандо Енрике Кардозо за президент през 1994 г.

сряда, 5 ноември 2008 г.

Египет -загадките на гробниците, Долината на царете, река Нил



Нил
Нил (на арабски Бахр ал-Нил) е река в северната част на Африка, дълга около 6 650 км (вижте списъка на реките по дължина), което я прави най-дългата река в света. От изворите си до вливането си в Средиземно море Нил и двата му главни притока, Бели Нил и Сини Нил, преминават през държавите: Уганда, Судан, Етиопия и Египет. Водосборната им област е с площ 3 400 000 км² и обхваща също части от Руанда, Бурунди, Кения, Танзания и Демократична република Конго. По поречието на Нил има многобройни водопади, езера, разливи. Прието е да се смята, че реката води началото си от езерата Виктория в Уганда (Бели Нил) и Тана в Етиопия (Сини Нил). В миналото езерото Танганика се е изливало на Север в Нил, докато вулканите Вирунга не блокирали течението му в Руанда. Така Нил би бил много по-дълъг, като най-дългите му горни притоци биха започвали в Северна Замбия.

Много от обикновените селяни по брега на Нил си изкарват прехраната с риболов във Великата река с лодка като тази.
Долината на Нил е една от люлките на човешката циливизация, като тук е възникнала една от най-значимите древни култури – тази на Древен Египет. Тогава всяка година Нил е наводнявал околните земи и е носел плодородни наноси – затова и древните египтяни са наричали своята страна Кеме – „черната земя“. В модерни времена обаче е построен Асуанският язовир (Насър) и нивото на водата може да се контролира от хората. Освен Асуан, на който е наречен язовирът, други големи поселища на брега на Нил са Кайро, Александрия, Порт Саид, Луксор, Хартум и Джуба.
Значителна част от водния си дебит (от 400–500м³ в сек. до 15 000 м³ в сек.) реката губи от изпарения по време на преминаването си през източните части на пустинята Сахара (другите имена на тези части са: Нубийска и Либийска пустиня). Релефът е хълмист, с много долини (вижте Долината на Царете), падини (вижте падина Катара) и оазиси (вижте оазис Ел Фаюм).


Долината на царете (на арабски: وادي الملوك, произнася се Уади ел-Мулук) е долина в Египет, където са гробниците (хипогеи) на фараоните от Новото царство — от Осемнадесета до Двадесета династии.
Долината е използвана от около 1539 г. пр.н.е. до 1075 г. пр.н.е. и в нея има 61 гробници, като първата (най-старата) е на Тутмос I (открита през 1899 г.) и от Тутмос III, с изключение на Ехнатон, всички фараони от Осемнадесета, Деветнадесета и Двадесета династии са погребвани тук. Последната гробница е на Рамзес X или XI.
В Долината на царете са погребани и някои видни благородници, както и жените и децата както на фараоните, така и на благородниците. По време на царуването на Рамзес I започва изграждането на Долината на цариците, но въпреки това някои царици все още продължават да бъдат погребвани заедно със съпрузите си.
Името на долината на арабски означава „Вратите на Царете“ и се отнася за вратите, които завинаги затварят гробниците.
Първото откритие на съвременната археология е находката на Хауърд Картър на 4 ноември 1922 — той открива гробницата на Тутанкамон. Тази гробница е първата открита гробница, почти незасегната от грабителите на гробници.
Няколко души от археологическия екип на Картър и по-късни изследователи се разболяват (хващат местен вирус с храната или животните, най-вече чрез насекомите), което води до днешната легенда за „Проклятието на фараоните“.

Гробници
Всичките 62 гробници в долината са носят име от KV1 до KV62 (KV на английски — Kings' valley). От всички гробници, само на 25 са идентифицирани като царски гробници. Останалите или още не са идентифицирани, или принадлежат на високопоставени служители. От царските гробници, две принадлежат на управлявалите в Египет царици Хатшепсут и Таузерт.
Гробница KV5, най-голямата в долината, е била издълбана за децата на Рамзес II. Скорошни открития позволяват да се предположи, че в нея има около 150 зали.
Върхът, който се издига над Долината е легендарното обиталище на богинята Мерт-Сежер, покровителката на занаятчийското селище Деир ел-Медина. Жителите на селото са тези, които са дълбаели гробници на царете си. На арабски, този връх се нарича al-Qurn (рог).
В Долината на царете са били погребвани и животни. Открити са три гробници, в които са погребани мумии на животни.
Качеството на скалите в Долината е различно. Гробниците са издълбани в различни слоеве камък. Това е голям проблем за днешните археолози, които се грижат за запазването им. Най-голям проблем представляват слоевете от шисти, които увеличават обема си при контакт с вода. Тази особеност е разрушила много гробници по време на ежегодните приливи на Нил.
Всички гробници в Долината на царете са били ограбвани в древността. Противно на вярванията, дори гробницата на Тутанкамон не е била пропусната от грабителите. Предполага се, че вратата на гробницата е насилвана два пъти, но грабителите са били прогонени и не са успели да изнесат голяма част от съкровищата. Другите хипогеи не са имали късмета да бъдат забравени и днес археолозите намират вътре само дребни предмети без особена стойност, които не са представлявали интерес на крадците.
Размерът на погребалните богатства на фараона Тутанкамон, на когото всички историци приписват кратко и почти незапомнено царуване, дава възможност да се предполага, че богатствата, погребвани с по-значимите за историята фараони са били значително по-големи.
Долината е обградена от високи и стръмни скали, които представляват естествена бариера, и в древността е била силно охранявана от елитна войска (меджай) още от началото на употребата ѝ. Около 1090 г. пр.н.е. (годината на хиената), при началото на управлението на Рамзес XI започва гражданска война, която води до увеличаване броя на грабителите на гробници. По тази причина долината спира да се използва за погребения още същата година. Разкъсването на страната и политическата ѝ нестабилност по време на Третия преходен период стават причина в Долината да се появи организирано ограбване на скъпоценности. Някои исторически документи дори посочват, че това се е случило още при управлението на Рамзес XI.
Всички гробници за били отворени, скъпоценните предмети са били извадени, а мумиите, заедно с техните саркофази, са били събрани в два големи склада — в единия, известен като Склада на Деир ел-Бахари, е имало 40 царски мумии, а в другия, в гробницата на Аменофис II, са съхранявани останалите 16.
Гробниците са туристическа атракция още от времето на Древна Гърция и Древен Рим.
Днес повечето гробници са затоворени за посетители от съображения за запазване на археологическите богатства. Предполага се, че големият брой туристи би удвоил нивото на влагата в гробниците.

Таити - полинезийската перла или...просто бягство от действителността...


Таити е най-големият остров във Френска Полинезия. Намира се в архипелага Дружествени острови в южната част на Тихия океан. Географските му координати са 17°40′ ю.г.ш. 149°30′ и.г.д. Тук живеят 170 000 души (2002), което го прави най-многолюдния остров във Френска Полинезия. Столица на Таити е Папеете и тя се намира в северозападната част на острова. Старото име на Таити е Отахеите.

География
Таити е най-големият от всичките 115 острова и атола във Френска Полинезия с обща площ 1048 km² и дължина 45 km. Най-високата точка на Таити е връх Ороена (2241 m). Състои се от два острова — Таити Нуи („голямо Таити“, разположен в северозападната част) и Таити Ити („малко Таити“, в югоизточната), свързани чрез провлак. От двата дяла Таити Нуи е значително по-развитият. Островът е с вулканичен произход. Дъждовният сезон е през ноември-април.

История
За първи път европейци посещават Таити през 1767. През 1842 е установен френски протекторат, а през 1880 кралят на Таити нарежда преминаването на острова във владение на Франция. И до днес Таити е територия на Франция. Известен факт е, че на острова е творил и живял известният художник Пол Гоген.

Икономика
Туризмът е сред най-важните отрасли, като особен голям човекопотек има по време на фестивала Хеива в Папеете. На този фестивал през юли се чества местната култура, както и превземането на Бастилията във Франция.

Наука и образование
Университът на Френска Полинезия се намира на остров Таити. Това е малък университет с 2000 студента и 60 изследователи.

Население
Таитяните са граждани на Франция, които имат пълни граждански и политически права. На острова се говори на таитянски и на френски.
Френска Полинезия е отвъдморска територия на Франция със статут на департамент, има свои представители във френския сенат и парламент. Френска Полинезия се състои от 5 островни групи - Тубуай, Туамоту, Дружествени острови, Маркизки острови и Гамбе. Административен център е град Папеете на остров Таити, един от Дружествени острови.
Парична единица е франкът на тихоокеанските френски кантони.
Френска Полинезия заедно с Нова Каледония и Уолис и Футуна съставлява френските тихоокеански владения.

Папеете (на таитянски Papeete) е град на остров Таити, Дружествени острови. Административен център на френската отвъдморска територия Френска Полинезия. Население 26 181 жители от преброяването през 2002 г. Градът е разположен на крайбрежието на вулканския остров.
Таити - тропическият рай за европейците


Таити е главният остров на Френска Полинезия, съставена общо от пет архипелага, пръснати в Тихия океан на площ колкото цяла Европа. Таити се характеризира с величие, тайнственост и девствена красота. Природата на Таити е комбинация от величествени планини, очарователни долини и внушителни водопади. Тук ще откриете мистериозни пещери и археологически феномени, пропити от легенди. Тази картина не е просто ослепителна, тя е явление!
Главният пазар на столицата Папеете е едно от най-колоритните и оживени места. Тук могат да се купят плодове, зеленчуци, месо, риба от долния етаж и дрехи и сувенири от горния.

Остров Моореа - сестра на Таити е земя, изпълнена с история и легенди, а множеството бели плажове, многообразието на кораловата покривка в лагуните и богатият подводен свят правят Моореа неустоима част от Френска Полинезия.

Остров Рангироа е най-големият атол на архипелага Туамото и втори по големина в света след Квайалейн в Микронезия. Островът е 75 км. Събрал около себе си неповторима морска фауна, този остров е създаден за любителите на силни усещания и незабравими приключения… Плажовете, постлани с килим от фин, мек пясък, създават усещане за дома, а коралите в залива се грижат за светлината в тихите, нежни вечери.
Единственото място, където туристите могат да отседнат, са пет бунгала на острова, построени изцяло от естествени материали - мивка от голяма мидена черупка, сламен покрив, мебели от дърво…Тук няма прозорци! Има на разположение баня, голямо легло и великолепна атмосфера сред природата. В комплекса има бар, ресторант, рум сервиз, бутик, водни спортове, трансфери, телефон.

Остров Хуахине, наричан още "Тайнственият остров", е известен със своите свирепи войни и устойчивостта си към промяна. Дивият остров Хуахине изобилства от сочни плодове, високи планински върхове великолепни назъбени плажове с бели пясъци.

Остров Хива Оа е част от Маркизките острови. "Земята на хората" е първото населено място от "полинезийския триъгълник". Върховете тук достигат 1 500 м. височина, бреговете са насечени и завършват в стръмни канари, дивото управлява природата и стада диви коне скитат на свобода. Според легендата, боговете Оатеа и Атануа сътворили шестте острова във формата на голяма къща. Един от тях е Хива Оа - островът на статуите тики. Изработени от вулканичен камък, те обожествяват предците ни. Всичките шест острова са забулени в мистерия и тайнственост. До ден днешен телата на мъжете по тези острови са почти изцяло татуирани, но по различен начин в зависимост от тяхната принадлежност.
Френска Полинезия е чудесно място за гмуркане, каране на сърф, разходки и катерене.
Страната е лесно достъпна почти от всички точки на света. Целият въздушен транспорт преминава задължително през летището Фаа в Папеете. Морските круизи също са подходящ транспорт.
Сякаш само да си там, на Таити, Бора Бора и Моореа, не е достатъчно романтично, ами и трите нови курорта на Шератон, построени на възхитителните френскополинезийски острова, придават още по-голяма съблазън, към романтичната обстановка на Южния Тих океан. През месец октомври, 2000-ната година, на о-в Моореа, известен с изваяните си планински склонове и акробатическите “въртящи се делфини”, отвори врати курорта Шератон Моореа, който е съставен от стотина луксозно обзаведени къщички, построени в местен архитектурен стил. По-рано, през същата година, бе отворен за гости и х-л Шератон, на благоуханния о-в Таити, известен с името “Островът на Любовта”. Две години по-късно, през 2002 г., на о-в Бора Бора, където високи върхове се издигат от водите, на морето с цвят на млечно стъкло, Шератон отвори също, луксозен курорт със минерални бани.

петък, 31 октомври 2008 г.

Алжир - страна от Магреба








Страната има площ 2 381.7 хил. кв. км. Граничи (в км) с Мароко - 1 350, Западна Сахара - 60, Мавритания - 450, Мали - 1 108, Нигер - 1 180, Либия - 1 020, Тунис - 1 140 и има брегова линия със Средиземно море - 1 210 км. Заема централната част на Атласките планини и пустинята Сахара. Релефът е на север е представен от две основни планински вериги - Бреговия (или Тел Атлас) и Сахарски Атлас, и междупланинските равнини. Най-високата точка в Алжир е вр. Тахат (3 003 м) в планината Ахагар. Територията на Сахара е заета от камениста пустиня - хамада и пясъчна пустиня - ерг.

Климат - субтропичен, средиземномерски в северните части и тропичен, пустинен на юг в Сахара. Средни месечни температури - януари 5 - 12 градуса Сº, юли 25 градуса Сº. Валежи - в Атласките планини (Кабилия) - до 1200 мм, 400 - 800 мм в Тел Атлас, 200 - 400 мм в междупланинските равнини, до 50 мм в Сахара. Речната мрежа е слабо развита (най-голяма река е Шелиф). Растителната покривка и почвите са типично средиземноморски. В пустинята Сахара няма растителност, освен в оазисите.

Население - 31 260 хил. жит., 90 % от населението живеят в Северен Алжир, а 6 % са номади и полуномади. Гъстота - 13.1 жит. на кв. км. Естествен прираст 28. Средна продължителност на живота - мъже - 68 г., жени - 70 г.

Етнически състав - алжирски араби - 82.1 %, бербери - 17.0 % (от тях кабили - 68.7 %, шауйя - 23.5 %, оазисни бербери - 7.2 %, туареги - 0.6 %), европейци - 0.5 %, други - 0.4 %.

Столица - Алжир (3.7 млн. ж.). По-големи градове - Оран (700 хил. ж.), Константина (600 хил. ж.), Анаба (400 хил. ж.), Бешар, Ин Салах, Уаргла.

Административно деление - 48 вилаи (провинции).

По-важни исторически събития и дати - VIII в. пр. Хр. - източните части влизат в състава на Картаген; III-II в. пр. Хр. - самостоятелна държава - Нумидия; 106 г. пр. Хр. - царство Нумидия е завоювано от римляните; V в. - завладян от вандалите; VI в. - завладян от Византия; VII в. - арабски халифат, разпространява се ислямът; ХVI в. - крайбрежието е завзето от испанци; 1519 г. - турският пират Барбароса изгонва испанците и става васал на Османската империя; 1830 г. - завоюван от Франция; 1945 г. - антиколониалното въстание е потушено; 1954 г. - създава се фронт за национално освобождение. Начало на въоръжена борба; 20 септември 1962 г. - провъзгласяване на Алжирска народнодемократична република.

Държавно устройство - република. Глава на държавата е президент, а глава на правителството - премиер-министър. Висш законодателен орган на властта е двупалатен парламент (Национално събрание). Долната палата на парламента е от 380 депутата, избрани през 1997 г. за срок от 5 години. Националното събрание от 1997 г. формира горна палата - сенат (144 депутата, избирани за срок от 6 години).

Парична единица - динар (DA) = 100 сантима


Транспорт - шосета - 70 хил. км, ж.п. линии - 4.8 хил. км. Действат 31 летища.

Туризъм - въпреки множеството старини и музеи, чуждестранните туристи са малко.

От София до Алжир - 1 848 км

Забележителности:

Джемила

С градове като Джемила, Алжир е една от държавите с най-забележителни и добре запазени римски руини в Северна Африка.

Намиращ се на 900 метра надморска височина, Джемила с нейният форум, храмове, триумфални арки и къщи е интересен пример на римски град построен на планински терен.

Алжир
Етнографският музей Бардо, Музеят на местните изкуства, както и Музеят на изящните изкуства са сред най-добрите в цяла Северна Африка. Плажът Заралда има ваканционно селище и възстановено древно номадско поселение. Клисурата Чифа и Кабиля в планината край столицата, са повече от чудесно изглеждащи пейзажи - през лятото са плантации за маслини, а през зимата предлагат чудесни условия за ски-спускания. Тюркоазеното крайбрежие предлага скалисти заливчета и големи плажове, лесно достъпни от града.

Сахара и прилежащите към нея места
Клисурата Ел Каутара предлага неповторема гледка към Сахара. Тук зимата се сблъсква с вечното лято. На юг повечето оазиси представляват добре уредени градове, с множество хотели, поддържани градини, джамии, магазини и паметници. Навътре в пустинята има 7 свещени градчета. Всяко едно от тях се разпознава по характерно минаре на джамията - с 4 остри върха. Гардая е най-известното от тези градчета. Обградено е от скали, а улиците му, покрити с глина или павирани с камъни, се вият сред сини и бежови сгради към бялата фасада на минарето. Град Теменрасет е важна спирка за всеки пътуващ от и за Западна Африка. Има множество хотели и ресторанти и е база за обиколки на планините наоколо, или за разходки с камили в Сахара. Той е и популярен зимен център.

Оран
Градът е основният икономически център в Алжир и втори по големина град в страната. Има много хотели и центрове за отдих, а крайбрежието около него предлага чудесни плажове, исторически забележителности и религиозни центрове.

Константина
Град, който е естествена крепост, разположен на река Румнел. Сред забележителностите му са Дворецът на Ахмед Бей, Медресето (училище за ислямски религиозни учители), местният музей с интерестна колекция от археологически находки и др.

Тимгад

Около 100 г. Сл. Хр. римският император Траян построява град, разположен на непосредствено до пустинята в подножието на планините Аурес, територия която днес принадлежи на Алжир. Предвиждало се в града да се заселят освободените войници от легионите на Траян, като се очаквало населението да бъде около 15 хил. души. Градът е построен според тези изисквания. Много скоро, обаче градът се разраства и излиза извън първоначалните граници, като извън тях вече се губи стриктната организация на постройките. Планът на Тимгад използва за модел типичният римски военен лагер, т.н. castrum – квадратен, разделен като решетка, с две главни улици наречени decumanus (посока изток - запад) и cardo (посока север - юг). В случая на Тимгад, cardo продължава само докато достигне decumanus (вместо да продължава след това) и точно на това кръстовище се намира форума и централният площад на града. Непосредствено до форума се намират театъра, публичните тоалетни и други публични и религиозни институционални сгради като базиликата например.

Една от отличителните архитектурни забележителности на Тимгад е триумфалната арка на Траян, намираща се на южния край на decumanus. Със редиците колони разположени от двете страни на пътя decumanus, се създава театрален подстъп към монументалната арка. Непосредствено до нея са открити и останките от храма на Юпитер Капитолиум и малък пазар.