Египет -загадките на гробниците, Долината на царете, река Нил

Нил
Нил (на арабски Бахр ал-Нил) е река в северната част на Африка, дълга около 6 650 км (вижте списъка на реките по дължина), което я прави най-дългата река в света. От изворите си до вливането си в Средиземно море Нил и двата му главни притока, Бели Нил и Сини Нил, преминават през държавите: Уганда, Судан, Етиопия и Египет. Водосборната им област е с площ 3 400 000 км² и обхваща също части от Руанда, Бурунди, Кения, Танзания и Демократична република Конго. По поречието на Нил има многобройни водопади, езера, разливи. Прието е да се смята, че реката води началото си от езерата Виктория в Уганда (Бели Нил) и Тана в Етиопия (Сини Нил). В миналото езерото Танганика се е изливало на Север в Нил, докато вулканите Вирунга не блокирали течението му в Руанда. Така Нил би бил много по-дълъг, като най-дългите му горни притоци биха започвали в Северна Замбия.

Много от обикновените селяни по брега на Нил си изкарват прехраната с риболов във Великата река с лодка като тази.
Долината на Нил е една от люлките на човешката циливизация, като тук е възникнала една от най-значимите древни култури – тази на Древен Египет. Тогава всяка година Нил е наводнявал околните земи и е носел плодородни наноси – затова и древните египтяни са наричали своята страна Кеме – „черната земя“. В модерни времена обаче е построен Асуанският язовир (Насър) и нивото на водата може да се контролира от хората. Освен Асуан, на който е наречен язовирът, други големи поселища на брега на Нил са Кайро, Александрия, Порт Саид, Луксор, Хартум и Джуба.
Значителна част от водния си дебит (от 400–500м³ в сек. до 15 000 м³ в сек.) реката губи от изпарения по време на преминаването си през източните части на пустинята Сахара (другите имена на тези части са: Нубийска и Либийска пустиня). Релефът е хълмист, с много долини (вижте Долината на Царете), падини (вижте падина Катара) и оазиси (вижте оазис Ел Фаюм).


Долината на царете (на арабски: وادي الملوك, произнася се Уади ел-Мулук) е долина в Египет, където са гробниците (хипогеи) на фараоните от Новото царство — от Осемнадесета до Двадесета династии.
Долината е използвана от около 1539 г. пр.н.е. до 1075 г. пр.н.е. и в нея има 61 гробници, като първата (най-старата) е на Тутмос I (открита през 1899 г.) и от Тутмос III, с изключение на Ехнатон, всички фараони от Осемнадесета, Деветнадесета и Двадесета династии са погребвани тук. Последната гробница е на Рамзес X или XI.
В Долината на царете са погребани и някои видни благородници, както и жените и децата както на фараоните, така и на благородниците. По време на царуването на Рамзес I започва изграждането на Долината на цариците, но въпреки това някои царици все още продължават да бъдат погребвани заедно със съпрузите си.
Името на долината на арабски означава „Вратите на Царете“ и се отнася за вратите, които завинаги затварят гробниците.
Първото откритие на съвременната археология е находката на Хауърд Картър на 4 ноември 1922 — той открива гробницата на Тутанкамон. Тази гробница е първата открита гробница, почти незасегната от грабителите на гробници.
Няколко души от археологическия екип на Картър и по-късни изследователи се разболяват (хващат местен вирус с храната или животните, най-вече чрез насекомите), което води до днешната легенда за „Проклятието на фараоните“.

Гробници
Всичките 62 гробници в долината са носят име от KV1 до KV62 (KV на английски — Kings' valley). От всички гробници, само на 25 са идентифицирани като царски гробници. Останалите или още не са идентифицирани, или принадлежат на високопоставени служители. От царските гробници, две принадлежат на управлявалите в Египет царици Хатшепсут и Таузерт.
Гробница KV5, най-голямата в долината, е била издълбана за децата на Рамзес II. Скорошни открития позволяват да се предположи, че в нея има около 150 зали.
Върхът, който се издига над Долината е легендарното обиталище на богинята Мерт-Сежер, покровителката на занаятчийското селище Деир ел-Медина. Жителите на селото са тези, които са дълбаели гробници на царете си. На арабски, този връх се нарича al-Qurn (рог).
В Долината на царете са били погребвани и животни. Открити са три гробници, в които са погребани мумии на животни.
Качеството на скалите в Долината е различно. Гробниците са издълбани в различни слоеве камък. Това е голям проблем за днешните археолози, които се грижат за запазването им. Най-голям проблем представляват слоевете от шисти, които увеличават обема си при контакт с вода. Тази особеност е разрушила много гробници по време на ежегодните приливи на Нил.
Всички гробници в Долината на царете са били ограбвани в древността. Противно на вярванията, дори гробницата на Тутанкамон не е била пропусната от грабителите. Предполага се, че вратата на гробницата е насилвана два пъти, но грабителите са били прогонени и не са успели да изнесат голяма част от съкровищата. Другите хипогеи не са имали късмета да бъдат забравени и днес археолозите намират вътре само дребни предмети без особена стойност, които не са представлявали интерес на крадците.
Размерът на погребалните богатства на фараона Тутанкамон, на когото всички историци приписват кратко и почти незапомнено царуване, дава възможност да се предполага, че богатствата, погребвани с по-значимите за историята фараони са били значително по-големи.
Долината е обградена от високи и стръмни скали, които представляват естествена бариера, и в древността е била силно охранявана от елитна войска (меджай) още от началото на употребата ѝ. Около 1090 г. пр.н.е. (годината на хиената), при началото на управлението на Рамзес XI започва гражданска война, която води до увеличаване броя на грабителите на гробници. По тази причина долината спира да се използва за погребения още същата година. Разкъсването на страната и политическата ѝ нестабилност по време на Третия преходен период стават причина в Долината да се появи организирано ограбване на скъпоценности. Някои исторически документи дори посочват, че това се е случило още при управлението на Рамзес XI.
Всички гробници за били отворени, скъпоценните предмети са били извадени, а мумиите, заедно с техните саркофази, са били събрани в два големи склада — в единия, известен като Склада на Деир ел-Бахари, е имало 40 царски мумии, а в другия, в гробницата на Аменофис II, са съхранявани останалите 16.
Гробниците са туристическа атракция още от времето на Древна Гърция и Древен Рим.
Днес повечето гробници са затоворени за посетители от съображения за запазване на археологическите богатства. Предполага се, че големият брой туристи би удвоил нивото на влагата в гробниците.

Таити - полинезийската перла или...просто бягство от действителността...

Таити е най-големият остров във Френска Полинезия. Намира се в архипелага Дружествени острови в южната част на Тихия океан. Географските му координати са 17°40′ ю.г.ш. 149°30′ и.г.д. Тук живеят 170 000 души (2002), което го прави най-многолюдния остров във Френска Полинезия. Столица на Таити е Папеете и тя се намира в северозападната част на острова. Старото име на Таити е Отахеите.

География
Таити е най-големият от всичките 115 острова и атола във Френска Полинезия с обща площ 1048 km² и дължина 45 km. Най-високата точка на Таити е връх Ороена (2241 m). Състои се от два острова — Таити Нуи („голямо Таити“, разположен в северозападната част) и Таити Ити („малко Таити“, в югоизточната), свързани чрез провлак. От двата дяла Таити Нуи е значително по-развитият. Островът е с вулканичен произход. Дъждовният сезон е през ноември-април.

История
За първи път европейци посещават Таити през 1767. През 1842 е установен френски протекторат, а през 1880 кралят на Таити нарежда преминаването на острова във владение на Франция. И до днес Таити е територия на Франция. Известен факт е, че на острова е творил и живял известният художник Пол Гоген.

Икономика
Туризмът е сред най-важните отрасли, като особен голям човекопотек има по време на фестивала Хеива в Папеете. На този фестивал през юли се чества местната култура, както и превземането на Бастилията във Франция.

Наука и образование
Университът на Френска Полинезия се намира на остров Таити. Това е малък университет с 2000 студента и 60 изследователи.

Население
Таитяните са граждани на Франция, които имат пълни граждански и политически права. На острова се говори на таитянски и на френски.
Френска Полинезия е отвъдморска територия на Франция със статут на департамент, има свои представители във френския сенат и парламент. Френска Полинезия се състои от 5 островни групи - Тубуай, Туамоту, Дружествени острови, Маркизки острови и Гамбе. Административен център е град Папеете на остров Таити, един от Дружествени острови.
Парична единица е франкът на тихоокеанските френски кантони.
Френска Полинезия заедно с Нова Каледония и Уолис и Футуна съставлява френските тихоокеански владения.

Папеете (на таитянски Papeete) е град на остров Таити, Дружествени острови. Административен център на френската отвъдморска територия Френска Полинезия. Население 26 181 жители от преброяването през 2002 г. Градът е разположен на крайбрежието на вулканския остров.
Таити - тропическият рай за европейците


Таити е главният остров на Френска Полинезия, съставена общо от пет архипелага, пръснати в Тихия океан на площ колкото цяла Европа. Таити се характеризира с величие, тайнственост и девствена красота. Природата на Таити е комбинация от величествени планини, очарователни долини и внушителни водопади. Тук ще откриете мистериозни пещери и археологически феномени, пропити от легенди. Тази картина не е просто ослепителна, тя е явление!
Главният пазар на столицата Папеете е едно от най-колоритните и оживени места. Тук могат да се купят плодове, зеленчуци, месо, риба от долния етаж и дрехи и сувенири от горния.

Остров Моореа - сестра на Таити е земя, изпълнена с история и легенди, а множеството бели плажове, многообразието на кораловата покривка в лагуните и богатият подводен свят правят Моореа неустоима част от Френска Полинезия.

Остров Рангироа е най-големият атол на архипелага Туамото и втори по големина в света след Квайалейн в Микронезия. Островът е 75 км. Събрал около себе си неповторима морска фауна, този остров е създаден за любителите на силни усещания и незабравими приключения… Плажовете, постлани с килим от фин, мек пясък, създават усещане за дома, а коралите в залива се грижат за светлината в тихите, нежни вечери.
Единственото място, където туристите могат да отседнат, са пет бунгала на острова, построени изцяло от естествени материали - мивка от голяма мидена черупка, сламен покрив, мебели от дърво…Тук няма прозорци! Има на разположение баня, голямо легло и великолепна атмосфера сред природата. В комплекса има бар, ресторант, рум сервиз, бутик, водни спортове, трансфери, телефон.

Остров Хуахине, наричан още "Тайнственият остров", е известен със своите свирепи войни и устойчивостта си към промяна. Дивият остров Хуахине изобилства от сочни плодове, високи планински върхове великолепни назъбени плажове с бели пясъци.

Остров Хива Оа е част от Маркизките острови. "Земята на хората" е първото населено място от "полинезийския триъгълник". Върховете тук достигат 1 500 м. височина, бреговете са насечени и завършват в стръмни канари, дивото управлява природата и стада диви коне скитат на свобода. Според легендата, боговете Оатеа и Атануа сътворили шестте острова във формата на голяма къща. Един от тях е Хива Оа - островът на статуите тики. Изработени от вулканичен камък, те обожествяват предците ни. Всичките шест острова са забулени в мистерия и тайнственост. До ден днешен телата на мъжете по тези острови са почти изцяло татуирани, но по различен начин в зависимост от тяхната принадлежност.
Френска Полинезия е чудесно място за гмуркане, каране на сърф, разходки и катерене.
Страната е лесно достъпна почти от всички точки на света. Целият въздушен транспорт преминава задължително през летището Фаа в Папеете. Морските круизи също са подходящ транспорт.
Сякаш само да си там, на Таити, Бора Бора и Моореа, не е достатъчно романтично, ами и трите нови курорта на Шератон, построени на възхитителните френскополинезийски острова, придават още по-голяма съблазън, към романтичната обстановка на Южния Тих океан. През месец октомври, 2000-ната година, на о-в Моореа, известен с изваяните си планински склонове и акробатическите “въртящи се делфини”, отвори врати курорта Шератон Моореа, който е съставен от стотина луксозно обзаведени къщички, построени в местен архитектурен стил. По-рано, през същата година, бе отворен за гости и х-л Шератон, на благоуханния о-в Таити, известен с името “Островът на Любовта”. Две години по-късно, през 2002 г., на о-в Бора Бора, където високи върхове се издигат от водите, на морето с цвят на млечно стъкло, Шератон отвори също, луксозен курорт със минерални бани.