петък, 31 октомври 2008 г.

Алжир - страна от Магреба








Страната има площ 2 381.7 хил. кв. км. Граничи (в км) с Мароко - 1 350, Западна Сахара - 60, Мавритания - 450, Мали - 1 108, Нигер - 1 180, Либия - 1 020, Тунис - 1 140 и има брегова линия със Средиземно море - 1 210 км. Заема централната част на Атласките планини и пустинята Сахара. Релефът е на север е представен от две основни планински вериги - Бреговия (или Тел Атлас) и Сахарски Атлас, и междупланинските равнини. Най-високата точка в Алжир е вр. Тахат (3 003 м) в планината Ахагар. Територията на Сахара е заета от камениста пустиня - хамада и пясъчна пустиня - ерг.

Климат - субтропичен, средиземномерски в северните части и тропичен, пустинен на юг в Сахара. Средни месечни температури - януари 5 - 12 градуса Сº, юли 25 градуса Сº. Валежи - в Атласките планини (Кабилия) - до 1200 мм, 400 - 800 мм в Тел Атлас, 200 - 400 мм в междупланинските равнини, до 50 мм в Сахара. Речната мрежа е слабо развита (най-голяма река е Шелиф). Растителната покривка и почвите са типично средиземноморски. В пустинята Сахара няма растителност, освен в оазисите.

Население - 31 260 хил. жит., 90 % от населението живеят в Северен Алжир, а 6 % са номади и полуномади. Гъстота - 13.1 жит. на кв. км. Естествен прираст 28. Средна продължителност на живота - мъже - 68 г., жени - 70 г.

Етнически състав - алжирски араби - 82.1 %, бербери - 17.0 % (от тях кабили - 68.7 %, шауйя - 23.5 %, оазисни бербери - 7.2 %, туареги - 0.6 %), европейци - 0.5 %, други - 0.4 %.

Столица - Алжир (3.7 млн. ж.). По-големи градове - Оран (700 хил. ж.), Константина (600 хил. ж.), Анаба (400 хил. ж.), Бешар, Ин Салах, Уаргла.

Административно деление - 48 вилаи (провинции).

По-важни исторически събития и дати - VIII в. пр. Хр. - източните части влизат в състава на Картаген; III-II в. пр. Хр. - самостоятелна държава - Нумидия; 106 г. пр. Хр. - царство Нумидия е завоювано от римляните; V в. - завладян от вандалите; VI в. - завладян от Византия; VII в. - арабски халифат, разпространява се ислямът; ХVI в. - крайбрежието е завзето от испанци; 1519 г. - турският пират Барбароса изгонва испанците и става васал на Османската империя; 1830 г. - завоюван от Франция; 1945 г. - антиколониалното въстание е потушено; 1954 г. - създава се фронт за национално освобождение. Начало на въоръжена борба; 20 септември 1962 г. - провъзгласяване на Алжирска народнодемократична република.

Държавно устройство - република. Глава на държавата е президент, а глава на правителството - премиер-министър. Висш законодателен орган на властта е двупалатен парламент (Национално събрание). Долната палата на парламента е от 380 депутата, избрани през 1997 г. за срок от 5 години. Националното събрание от 1997 г. формира горна палата - сенат (144 депутата, избирани за срок от 6 години).

Парична единица - динар (DA) = 100 сантима


Транспорт - шосета - 70 хил. км, ж.п. линии - 4.8 хил. км. Действат 31 летища.

Туризъм - въпреки множеството старини и музеи, чуждестранните туристи са малко.

От София до Алжир - 1 848 км

Забележителности:

Джемила

С градове като Джемила, Алжир е една от държавите с най-забележителни и добре запазени римски руини в Северна Африка.

Намиращ се на 900 метра надморска височина, Джемила с нейният форум, храмове, триумфални арки и къщи е интересен пример на римски град построен на планински терен.

Алжир
Етнографският музей Бардо, Музеят на местните изкуства, както и Музеят на изящните изкуства са сред най-добрите в цяла Северна Африка. Плажът Заралда има ваканционно селище и възстановено древно номадско поселение. Клисурата Чифа и Кабиля в планината край столицата, са повече от чудесно изглеждащи пейзажи - през лятото са плантации за маслини, а през зимата предлагат чудесни условия за ски-спускания. Тюркоазеното крайбрежие предлага скалисти заливчета и големи плажове, лесно достъпни от града.

Сахара и прилежащите към нея места
Клисурата Ел Каутара предлага неповторема гледка към Сахара. Тук зимата се сблъсква с вечното лято. На юг повечето оазиси представляват добре уредени градове, с множество хотели, поддържани градини, джамии, магазини и паметници. Навътре в пустинята има 7 свещени градчета. Всяко едно от тях се разпознава по характерно минаре на джамията - с 4 остри върха. Гардая е най-известното от тези градчета. Обградено е от скали, а улиците му, покрити с глина или павирани с камъни, се вият сред сини и бежови сгради към бялата фасада на минарето. Град Теменрасет е важна спирка за всеки пътуващ от и за Западна Африка. Има множество хотели и ресторанти и е база за обиколки на планините наоколо, или за разходки с камили в Сахара. Той е и популярен зимен център.

Оран
Градът е основният икономически център в Алжир и втори по големина град в страната. Има много хотели и центрове за отдих, а крайбрежието около него предлага чудесни плажове, исторически забележителности и религиозни центрове.

Константина
Град, който е естествена крепост, разположен на река Румнел. Сред забележителностите му са Дворецът на Ахмед Бей, Медресето (училище за ислямски религиозни учители), местният музей с интерестна колекция от археологически находки и др.

Тимгад

Около 100 г. Сл. Хр. римският император Траян построява град, разположен на непосредствено до пустинята в подножието на планините Аурес, територия която днес принадлежи на Алжир. Предвиждало се в града да се заселят освободените войници от легионите на Траян, като се очаквало населението да бъде около 15 хил. души. Градът е построен според тези изисквания. Много скоро, обаче градът се разраства и излиза извън първоначалните граници, като извън тях вече се губи стриктната организация на постройките. Планът на Тимгад използва за модел типичният римски военен лагер, т.н. castrum – квадратен, разделен като решетка, с две главни улици наречени decumanus (посока изток - запад) и cardo (посока север - юг). В случая на Тимгад, cardo продължава само докато достигне decumanus (вместо да продължава след това) и точно на това кръстовище се намира форума и централният площад на града. Непосредствено до форума се намират театъра, публичните тоалетни и други публични и религиозни институционални сгради като базиликата например.

Една от отличителните архитектурни забележителности на Тимгад е триумфалната арка на Траян, намираща се на южния край на decumanus. Със редиците колони разположени от двете страни на пътя decumanus, се създава театрален подстъп към монументалната арка. Непосредствено до нея са открити и останките от храма на Юпитер Капитолиум и малък пазар.

Кот д'Ивоар - Брегът на слоновата кост



Страната има площ 322.5 хил. кв. км. На юг са бреговете на Гвинейския залив (506 км). Граничи (в км) с Гана - 640, Буркина Фасо - 490, Мали - 370, Гвинея - 610 и Либерия - 580. Повърхността й е предимно равнинна, ниска на юг и платовидна на север, с надморска височина 500-800 м. На запад в планините Дан се намира най-високата точка в страната - вр. Нимба - 1 752 м. Брегът е слабо разчленен, като достъпът до него се възпрепятства от ивица пясъчни наноси. В източната част на пясъчния бряг има големи лагуни, удобни за корабоплаване. Най-голяма от тях - Ебрие е съединена с морето посредством плавателен канал.

Климат - в по-голямата част от страната е субекваториален, а на юг - екваториален. Средните месечни температури са 25-30 градуса Сº, а на юг - 27-28 градуса Сº. Валежите са съответно 1100-1800 мм и 1300-2300 мм на юг. По-големи реки - Комое, Бандама, Сасандра. На север преобладават високотревните савани, а на юг - валежи екваториални гори.

Население - 16 760 хил. жители. Гъстота - 52.0 жит. на кв. км. Естествен прираст 28. Средна продължителност на живота - мъже 49 г, жени - 51 г.

Етнически състав - група нигер-конго - 98.2 % (20 народа) (от тях бете - 20.5 %, сенуфо - 14,5 %, бауле - 12,3 %, аня - 11.2 %, дан - 5.6 %, лагунни народи - 4.7 %, други - 31.2 %), ливанци и сирийци - 1.1 % и други - 0.7 %.

Официален език - френски. Използват се още - бауле и аня.

Столица - Ямусукро (190 хил. ж.) - официална столица. Фактическа столица - Абиджан (над 2.3 млн. ж.). Други градове - Буаке (460 хил. ж.), Корого (160 хил. ж.).

По-важни исторически събития и дати - ХI в. - крайбрежието е център на керванна търговия (гр. Конг); ХV в. - по крайбрежието се настаняват португалски търговци на слонова кост и дават името на страната - Бряг на слоновата кост; ХVIII в. - образува се държава на племената бауле. Построен е и първият град от французите - Асини; 1893 г. - създава се френската колония - Бряг на слоновата кост; 1895 г. - влиза в състава на Френска Западна Африка; 1958 г. - автомония в състава на френското съобщество; 7 август 1960 г. - провъзгласена независимостта на Брега на слоновата кост; 1985 г. - прието е решение официалното име на страната (Кот д'Ивоар) да не се превежда на чужди езици.

Държавно устройство - президентска държава. Президентът е глава на правителството и върховен главнокомандващ, избиран на 5 години. Висш законодателен орган - Национално събрание от 175 депутата, избирани за 5 години. От 1990 г. е въведена многопартийна система.

Парична единица - западноафрикански франк (CFA)

От София до Ямусукро - 4 873 км

Националният парк Таи – Той е един от най-старите паркове на девствените гори на Западна Африка. Дърветата достигат над 50 м височина, обвити във висящи лияни.

Националният парк Комое – Намира се в Североизточната част на Кот д’Ивоар. Комое е и най-големия увеселителен парк в Западна Африка. От тук минава и едно от най-популярните влакчета, по протежение на река Комое, където повечето от забавленията се крият в това да търсиш вода през сухия сезон. Животните включени в парка са зелена маймуна, хипопотами, бабуни и над 100 слона.

Ямусукру - Това е един много оживен град с осем лентова магистрала чиито край е в джунглата. Няма друг такъв град в Африка.

Абиджан – Известен е като Париж на Западна Африка, защото там живеят страшно много французи. Известен е с прекрасните си заливи и лагуни. Има и много музеи, които си струва да бъдат посетени.

Ман – Регионът Ман е в централната западна секция на Кот д’Ивоар, между зелени полета. Известен е с търговията си. Една от най-ярките забележителности е водапада Ла Каскад, в западната част на града.

Сасандра – Това е един от най-известните плажове. Толкова специален го прави риболовното градче Фанти, с атрактивното му пристанище и реката, която можете да изучавате.

Катар - полуостров на контрасти




Страната е разположена на полуостров Катар в Персийския залив. Заема площ от 11.4 хил. кв. км. Граничи (в км) със Саудитска Арабия и има брегова линия 430 км. Релеф - пустинна равнина с максимална височина до 56 м, с редки оазиси.

Климат - тропичен, сух, със средни температури - януари 16 градуса Сº, юли 32 градуса Сº. Валежи - до 125 мм. Постоянни реки няма. Растителност - пустинна.

Население - 610 хил. жит. Гъстота - 55.5 жит на кв. км. Естествен прираст 20. Средна продължителност на живота - мъже - 71 г., жени - 75 г.

Етнически състав - катарски араби - 39.2 %, други араби - 46.3 %, африканци - 5.3 %, индо-пакистанци - 3.6 %, перси - 2.9 %, други - 2.7 %.

Официален език - арабски.За съществуването на Катар туристите разбират съвсем скоро - когато през 1989 г. правителството взима решение да отвори границите си за чужденци. Те вече могат да посещават страната, ако са се сдобили с визи. И до днес обаче повечето хора идват тук предимно по работа.
Катар е полуостров, заобиколен от три страни с море. На юг граничи със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Жителите на държавата са 700 000, повечето от които населяват столицата Доха. До 1971 г. Катар е под протектората на Великобритания. В момента държавата се управлява от шейх Хамад бин Халифа Ал Тани. В Катар се намира едно от най-големите находище на газ в света. А преди да открият газ и нефт, местните разчитали предимно на търговията с перли.
--
Първото нещо, което трябва да се знае за малката държава в Персийския залив, е, че не трябва да планирате екскурзията си в периода юни - октомври. Почти цялата територия на страната е пустиня, а най-високата точка - едва 40 метра над морското ниво. Затова през този период температурите са много високи, често над 50 градуса, а вятърът от пустинята е убийствен. По това време на годината повечето чужденци, а и местните хора, прекарват времето си предимно на закрито. Всички сгради в Доха, дори най-схлупените, са снабдени с климатици.
Подходящият за туристите сезон е от октомври до април. В най-студените дни термометрите показват 17-20 градуса, а през останалото време - 30-35.

Морската вода целогодишно е топла и чужденците имат отлична възможност да се насладят на спокойствието на безлюдните, но много красиви плажове в Доха. Другите забавления са пазаруването в лъскавите шопинг-центрове на столицата, както и почивката в скъпите хотели. Именно хотелите са една от най-големите забележителности в столицата. Катар очевидно никога няма да стане масова туристическа дестинация и точно поради тази причина се залага на свръхлукса, който е по вкуса на най-богатите клиенти.
На крайбрежната улица "Корниш" се издигат най-лъскавите хотели в света. Перлата на Доха е шестзвездният "Риц Карлтън". Не му отстъпват петзвездните "Шератон", "Мариот", "Риджис" и "Фор Сизънс". И хотелите извън този списък са като най-добрите в Европа, а звездите над входната врата напълно отговарят на качеството, което се предлага.
Подобно на Дубай, и в Катар строят изкуствен остров. Площта му ще е 320 хектара, на които ще бъдат построени множество хотели, луксозни частни вили, спортни и развлекателни центрове.
А иначе Катар не може да се похвали с кой знае каква история. По тази причина сега Музеят на ислямското изкуство се попълва от аукционите на Сотбис и Кристи, където се пазарува с парите на Шейха.
Нравите в Катар са доста по-строги от тези в Обединените арабски емирства. Често казват, че Доха е на етап на развитието на Дубай отпреди 6-7 г. Катарците са облечени по религиозните правила. Мъжете - от главата до петите в бяло, а жените - в черно. В зависимост от правилата в семейството, някои жени показват част от лицето си, а други са напълно забулени и не можеш да видиш и очите им. За разлика от Саудитска Арабия към чужденците няма такива изисквания. Туристите могат да се обличат както решат. Късите поли и разголените рамене не предизвикват никаква реакция у местните, които очевидно са свикнали с такива гледки.
Поданиците на шейха не могат да пушат на публични места. Глобата за такова провинение е 100 реала, или около 30 щатски долара. Алкохол пък се продава само със специално разрешение и депозит от 1000 реала. Чужденците не могат да го внасят, а ако в багажа им има бутилка, тя се конфискува още на митницата. Туристите все пак могат да употребяват алкохол в баровете на повечето хотели. Желанието обаче бързо умира заради ужасяващо високите цени.
За нощен живот в Доха не може да става и дума. Мъжете се събират по кафенетата, за да пушат наргиле, а единственото удоволствие, което се позволява на жените, е да пазаруват. Могат да го направят в най-големия шопинг-център на Близкия изток - "Сити Център Доха". Там освен десетките магазини има и ледена пързалка, киносалони и ресторанти за бързо хранене. В момента в Доха не можеш да откриеш дори типичния ориенталски пазар. Той е разрушен и на неговото място се гради нов. Катарската столица прилича на строителна площадка. Всички по-стари и олющени сгради се бутат, а на тяхно място ще бъдат изградени чисто нови, свръхмодерни постройки. До няколко години има всички шансове Доха да се превърне в перлата на Персийския залив.
Спортът е издигнат в култ в малката арабска държава. Шейхът и неговите синове обичат спорта и това е причина за огромните инвестиции, които се правят в последните години. В Катар се провеждат турнири от професионалните вериги в най-аристократичните спортове - голф и тенис. Преди дни бе открита спортната академия "Аспайър", в която има уникални спортни съоръжения и в която бяха наети прочути треньори от цял свят. В Доха има и 10 футболни стадиона, изградени по модела на английските. Догодина страната е домакин на Азиатските игри и в момента се строят всевъзможни съоръжения, както и село за спортистите.
Всичко това прави Катар твърде любопитна дестинация за туризъм. Държавата се променя с часове. Ако искате да станете свидетели на това как парите правят от пустинята оазис, трябва просто да посетите Доха.

Годишно страната се посещава от около 150 хил. туристи

В страната няма много благоприятстваща развлеченията природа, затова посетителите обичат да губят времето си във фитнес залите, тенис кортовете, басейните. Южно от Доха, по пътя към Ум-Саид, се намират няколко плажа. Пустинни екскурзии (уади башинг) са един добър начин да уплътните времето си в Катар, повечето туристи се отправят юго-западно от Доха, по пътя към Салва.

Макар че страната започва да издава туристически визи през 1989, Катар вече жъне печалбите от скорошното си отваряне. Посетителите са добре-дошли в страна на чисто нови хотели, извисяващи се пясъчни дюни, древни скални рисунки и забележителна архитектура.

Няколко забележителности:
Катарския Национален Музей се намира в сградата, която някога е била дворец на управляващия от 1913 до 1951 емир Шейх Абдула Бин Мохамед. Музеят включва аквариум с препарирани и живи риби, морски костенурки; пустинен живот, астрономия, петролна индустрия и обичайния живот на катарския народ.

Друга забележителност е Етнографския музей. Той представя какъв е бил живота на обикновеното семейство преди петролния бум. Също така включва и една от малкото вятърни кули в залива, обикновено използвани за климатик в района.

Крепостта на Доха е просто поредния музей. Има някои добри изложби на местни занаяти – златарство, резбарство, въже-тъкачество.

Ако обичате силните емоции н ебива да пропускате "Кралството на Аладин", единствения развлекателен парк в Залива.

ЮАР - Диаманти, злато и приключения






Южноафриканската република - красивата перла, най-южната страна на Африка, е най-атрактивната страна на Черния континент.

География: ЮАР е разделена на 9 провинции с обща площ 1,2 млн. кв. км и граничи с Намибия на северозапад, с Ботсвана и Зимбабве на север с Мозамбик на северо-изток, с Индийския Океан на юго-изток и с Атлантическия Океан на юго-запад. Напълно оградени от територията на Южна Африка са Свазиленд на изток и Лесото на юг.

Релеф: разнообразен - голямо вътрешно плато, оградено от скалисти планини и тясна брегова ивица.

Климат: тропически, а по източното крайбрежие субтропичен, слънчево и сухо, сезоните са обратни на европейските - през юни е зима (20-22°C през деня, 7-8°C през нощта), валежи няма, растителността е суха.

Население: 42 млн. жители (74% чернокожи).

Столица: Претория (1,2 млн. жители)

Най-голям град: Йоханесбург (4,5 млн. жители).


11 официални езика: английски и африкаанс се ползват в официалните и деловите кръгове.

Икономиката е силно развита: ЮАР е световният лидер по добив на злато и диаманти; силно развити са хранително-вкусовата, текстилната, машиностроителната промишленост, селскота стопанство, енергетиката, ловът и туризмът.

Неповторими забележителности са Кейптаун, нос "Добра Надежда" и ботаническата градина Кирстенбош; Сън Сити с казината, Кимбърли - световна столица на диамантите.

Животинският свят, представен от 240 вида бозайници, 850 вида птици и 160 вида влечуги, е сред най-ценните природни богатства на Южна Африка. Има 17 национални парка и 500 регионални резервата. Най-голям е Националният парк Крюгер (19 485 кв.км) на границата с Мозамбик. Животински свят: 140 вида бозайници: лъв, слон, леопард, гепард, бивол, носорог, хипопотам, зебра, гну, импала, жираф, щраус и още много видове антилопи.

ЮАР е най-популярната ловна страна в света, с изключително богато разнообразие от дивеч вкл."big five": слон, лъв, бивол, носорог, леопард, както и еланд, куду, орикс, зебра, белоопашато гну, ивичесто гну, ниала, уотърбок, спрингбок, блесбок, бушбок, рийдбок, щайнбок, импала, хартебийст, брадавичесто прасе, дукер, щраус и много др.

Ловен сезон: целогодишно

Някои популярни места в ЮАР

Въпреки престъпленията, чуждестранните туристи са привлечени от природните забележителности на страната и от прекрасните места за отдих. Такова място е и град Кейптаун. Той представлява смесица от европейската и африканската култури. Голяма част е заета от 1000 метрово плато - планината Тейбълтоп, с прекрасни пътеки и лозя. Всички плажове са лесно достъпни. Центърът на града е разположен на север от планината. Там се намират и повечето забележителности: Замъкът Добра надежда - най-старата европейска постройка в Южна Африка, Южно-африканският музей Дистрикт Сикс, Брегът на Алфред и Виктория - има огромен аквариум, магазини, ресторанти, барове и други, Ботаническите градини на Кърстенбош.

Клифтън бийч, Кемпс бей и Ландудно бийч са сред най-популярните плажове в Кейптаун. Но Клифтън бийч привлича много посетители, тъй като е изпълнен със закрити заливчета, които пазят от понякога силните ветрове.

Друго интересно място е Дърбън. Градът е характерен е с оживения си нощен живот и плажовете, подходящи за сърф. Тук могат да се посетят - Музея на естествените науки, Художествената галерия, местният Исторически музей, Африканският център за изкуство, Индианска местност, където се намира Виктория стрийт маркет, джамията Джума - най-голямата джамия в южното полукълбо и индуският храм Алаям - най-големият и древен храм в Южна Африка.

Йоханесбург
също се развива добре, въпреки че е опасен град за туристите, но притежава много богатства, енергия и прекрасен климат.

Националният парк Крюгер е добре организиран, развит, достъпен и известен. Паркът е един от най-големите и стари национални паркове. Тук могат да се наблюдават най-характерните за Африка животински видове - леопард, слон, лъв, бизон, носорог, гепард, хипопотам, жираф, различни видове антилопи и други.

Дракенсберг (Драконовата планина) се намира на границата с Източно Лесото. Голяма част от територията е заета от национални паркове, от които вероятно най-впечатляващият е националния парк Роял Натал.

сряда, 29 октомври 2008 г.

Кралство Мароко - Страна на загадките



Страната има площ 446.6 хил. кв. км. Граничи (в км) с Алжир - 1 350, Испания - 13, Западна Сахара - 490, Атлантическия океан - 2 934 и Средиземно море - 512. В нейните предели е най-високата западна част на Атласките планини (Ер Риф, Среден и Висок Атлас), достигаща 4 165 м. (вр. Джебел Тубкал). На запад и изток - равнини и платото Мароканска месета, а на юг и югоизток - части от пясъчната и камениста Сахарска пустиня.

Климат - предимно субтропичен, средиземноморски. Средни месечни температури - януари 10 - 12 градуса Сº, юли 24 - 28 градуса Сº. Най-големи валежи - над 1000 мм падат в Западен Риф и отчасти в Среден Атлас, а най-малки - на изток и югоизток - под 200 мм. Речната мрежа е представена главно от временни потоци - уеди (Ум ер Рбия, Себу, Тенсифт, Сус и Мулуя). Горите заемат около 12 % от територията, субтропични - маслини, дъб, кедъру туя, акация, шамфъстък, палми и др.

Население - 29 660 хил. ж. Гъстота - 66.4 жит. на кв.км. Естествен прираст 27. Средна продължителност на живота - мъже - 64 г., жени - 68 г.
Етнически състав - марокански араби - 74.2 %, бербери - 25.2 % (от тях шльох - 43.3 %, тамазихт - 34.2 %, риф - 18.0 %, оазисни бербери - 4.5 %), европейци - 0.3 %, други - 0.3 %.
Официален език - арабски, говорими - марокански диалект на арабския (дериджа), френски, испански и берберски.

Столица - Рабат (1.6 млн. ж.). По-големи градове - Казабланка (3.4 млн. ж.), Маракеш (1.7 млн. ж.), Фес (1.2 млн. ж.), Тенджер (650 хил. ж.), Тетуан (280 хил. ж.), Уджда (500 хил. ж.), Агадир и др. Около 9% от населението на страната водят номадски или полуномадски начин на живот.

По-важни исторически събития и дати - най-древното неселение са берберите; 1200 г. пр. Хр. - по северното крайбрежие се проявяват колонии на финикийците; VII в. пр. Хр. - територията е под властта на картаген; II в. пр. Хр. - Римско владичество; V в. - нашествия на вандалите; VI в. - Мароко влиза в състава на Византийската империя; 702 - 711 г. - арабите нахлуват и разпространяват исляма; ХI в. - държава на Алморавите; ХV в. - испанци и португалци завземат част от крайбрежието; 1844 г. - Франция нахлува в Мароко - начало на продължителни войни и стълкновения; 1912 г. - 80 % от територията на Мароко са под френско влияние, останалата част е испанска. Тенжер е международна зона; 1942 г. - настаняват се англо-американски войски; 1945 г. - възстановяване на френския протекторат; 2 март 1956 г. - Мароко е обявена за независима държава; 1975 г. - Испания предава Западна Сахара под административно управление на Мароко и Мавритания; 1979 г. - Мавритания се отказва от претенции към своята част от Западна Сахара, която е завзета от Мароко. Въоръжени стълкновения между Мароко и фронта за освобождение на Западна Сахара (Полиса-Рио) се водят до 1991 г.; август 1999 г. - умира крал Хасан II, наследява го синът му Мохамед V.
Държавно устройство - конституционна монархия. Глава на държавата и правителството е кралят, който е както светски, така и духовен водач "повелител на правоверните". Той е и главнокомандващ, назначава премиер-министъра и членовете на правителството, губернаторите на провинциите. Висш законодателен орган - еднопалатен парламент (325 души).
Парична единица - дирхам (DH) = 100 сантима

Транспорт - Мароко има добре развита транспортна инфраструктура - 60 хил. км. Шосета, 2 000 км ж.п. линии, 10 международни летища и големи морски пристанища (Казабланка, Танжер, Сафи).
Туризъм - историческите паметници и добре развитата туристическа инфраструктура са предпоставка за доброто развитие на отрасъла - 3.2 млн. туристи, годишно.
От София до Рабат - 2 788 км

Ambassade de la Republique de Bulgarie
4, Avenue Ahmed Lyazidi
Rabat 10000, Royaume du Maroc B.P.1301
El Yazidi /Ex
Tel: (00212 37) 76 54 77, 76 40 82
Fax: (00212 37) 76 32 01
E-mail: bulemrab@wannadoo.net.ma

Туристически дестинации в Мароко:

Древния град Фес

Фес е в равнинна част на Мароко, на север от Средните Атласки планини, недалеч от впечатляващите руини на римския град Волубилис, съществувал през III в. пр. Хр. През 789 г. на султана - светец Мулай Идрис I ибн Абдалах, син на Фатима - дъщерята на пророка Мохамед, подарили мотика от злато, за да очертае с нея границите на крепостта, която трябвало да стане столица на Идрисите - първата арабска династия на Мароко. Нарекли я "фес" - мотика. Тогава не предполагали, че това ще бъде престолният град на империя от Сенегал до Испания.
Фес е шок за човешките сетива. С живата си хилядолетна традиция той предлага неописуеми преживявания. Наричат го африканската Атина. В тайнствената столица на Магриб стари изоставени дворци до днес таят многобройни предания на миналото. Трудно е да си представим, че тук живеят хора, чиито родове поколения наред от 1000 години не са излизали от нейната Медина - укрепения център в старата й част. Днес тя е в списъка на световното културно наследство.
Милионното градско население е разтегнало града до краен предел. Много експерти предупреждават, че старата му част рано или късно ще рухне. ЮНЕСКО и Световната банка през 1997 г. отпуснаха на Фес $75 млн. за реставрационни работи, за подобряване на комуникациите и изхвърлянето на отпадъците. И сега тук единственото превозно средство е магарето. Крепостните стени на Медината ограждат лабиринт от 9400 улички, повечето от които са кьорсокаци и вероятно най-тесните на Земята. Да намери пътя сред тях, за новодошлия може да стане кошмар, от който да го изведе само платен гид. Уличките водят до повече от 20 сука (пазари), отрупани с работилници и ресторантчета. Джамиите са над 300, като всяка има свой хамам (баня) - сутрин за мъже, а следобед за жени.
Фес има три части: Фес ел Бали - Стария, и Фес ел Дждид - Новия град, където е и еврейският квартал, са в Медината. Вил Нувел е "най-новият" Фес - административната зона, построена от французите през 1916 г. Съвсем обяснимо най-интересно е във Фес ел Бали - един от най-големите живи градове на Земята, останали от Средновековието. Медините на градовете Маракеш, Кайро и Дамаск, които познавам добре, не могат да й бъдат никакви конкуренти. Стените на крепостта имат няколко порти, главната от които Баб Бу Джелуд е построена чак през 1913 г.
Първоначално Фес бил заселен от 8000 арабски семейства, прогонени от християните от Кордобския халифат на Омеядите в днешната испанска област Андалусия. Още 2000 семейства пък се преселили от гр. Кайруан в днешен Тунис. Тези два корена непрекъснато враждували помежду си до IХ в., когато две сестри, преселнички от Кайруан, построили две джамии. През 1069 султан Юсуф ибн Ташфин обединил не само джамиите, но и целия град, според една от легендите за Кайруанската джамия.
До нея води основната улица от Баб Бу Джелуд. Макар че никак не е дълго, разстоянието се изминава за 1-3 часа, в зависимост от това колко пъти спираш и се губиш. Веднага след главната градска врата се влиза в живописен малък площад с евтини хотели, кафенета и ресторантчета, от чиито тераси необезпокояван можеш да следиш калейдоскопа на претъпкания град. А също и да пиеш чай с мента или похапнеш многоетажна питка с гълъбово месо бастая, гювеч тажин или кускус - берберското изобретение за съхраняване на брашното по време на преходите из пустинята.
В безбройните работилници можеш да видиш как се тъкат прочутите берберски килими на вековни станове или как се изработват мароканските чехли бабучи. Тесните улички те отвеждат неусетно на пазарите на подправки, на къна или мебели. В дюкяните за бижута и златни произведения се усещаш като в пещерата на Али баба. Не можеш да отминеш керамиката. Нито да пренебрегнеш бившия фундук (кервансарай). Днес той е превърнат в музей на изкуствата и занаятите на Фес.
Пред него е най-красивата от многобройните градски чешми, с невероятни мраморни и керамични арабески. Тук се мият посетителите на светия за мюсюлманите религиозен комплекс - мавзолея на Мулай Идрис и Кайруанската джамия с университет. Мавзолеят се разпознава отдалеч по покрития със зелени плочки пирамидален покрив. Вътре неправоверни не се допускат. В стената му има дъска с отвор, в който може да се бръкне с ръка. Това се счита за символично общуване със светеца.
Всички улици във Фес водят към Кайруанската джамия. Казват, че може да побере повече от 20 000 души. А университетът към нея, построен през 859-862 г., е най-уважаваният център за изучаване на исляма, превъзхождан само от прочутия Ал Азар в Кайро. Библиотеката му има 30 000 изключително ценни книги.

Казабланка – екзотика в бяло
Каза, както жителите му нежно наричат втория по големина град на африканския континент (след Кайро), е град на банки, космополитен и шумен. Атмосферата от знаменития едноименен филм на режисьора Майкъл Къртис от 1942 г. с Ингрид Бергман и Хъмфри Богарт донесе три оскара, но си е чиста проба художествена измислица. Това обаче е същият град, в който през януари 1943 г. се провежда конференцията, на която Чърчил, Рузвелт и Де Гол взимат решение за военни операции срещу фашистка Германия. Казабланка наброява около 3,5 млн. души въпреки твърденията на някои, че е между 5 и 11 млн. Днес почти не е останала и следа от малкото средновековно берберско селище Анфа, чиито жители търгували с Испания, Португалия и Италия, а пиратите намирали в него убежище, след като безмилостно плячкосвали натоварените със скъпи стоки кораби от Южна Африка, Индия и Китай. След като тези пирати дошли до гуша на цяла Европа, през 1468 г. португалска военна експедиция от 10 000 души и 50 бойни кораба нападнала Анфа и от нея не останало нищо. Чак през ХVIII в. султан Сиди Мохамед бен-Абдала построил тук град, който нарекъл Дар ел-Бейда, или Белия дом. На испански той се наричал Каса Бланка.
Днес Казабланка е динамичната икономическа столица на Мароко, но в нея най-приятни за туристите са тесните улички на квартал "Хабус". Те образуват красиви пазари, където наред с антики се предлагат грънчарски произведения, а също маслини, зехтин и сладкиши, за каквито не сме и сънували. Разбира се, тук пътят ни неминуемо ще мине покрай красивите сгради в стил Ар Деко. Най-добрите му образци са съдебната палата, банката и пощата на площад "Мохамед V". Наблизо е и огромната черква "Сакре Кьор", построена през 1930 г. по проект на арх. Пол Торнън.

Маракеш – градът на джамиите
Твърди се, че в берберските диалекти думата "маракеш" означава напомняне за посетителите "да не се задържат". Въпреки че звучи доста нелюбезно, с това име нарекли и цялата страна. Маракеш на два пъти бил столица на огромната мароканска империя. Градът бил основан през 1064 г. от берберски племена начело с Юсуф Ибн Ташфин и първия път "се задържал" като столица до 1269 г., когато отстъпил първенството на гр. Фес.
"Елате в Маракеш" беше рефренът на една популярна песен през "ранните 60", когато заради либералното си отношение към хашиша и марихуаната този град стана една от спирките на хипи вълната доста преди Катманду, Покхара или Карачи. Зад днешните марокански резиденции на знаменитости от ранга на Ив Сен Лоран, Пиер Берже, Ален Делон прозира може би блед опит да се потопи в нафталин отминал период от младежките им години. Преди тях Дьолакроа, Мопасан и дори Пол Елюар били в плен на Мароко. Самият Чърчил бил така очарован от Маракеш, че в мемоарите си оставил подробното му описание.
Искрящ в чистата африканска светлина на Юга, Маракеш има различно излъчване от северните градове на тази страна. Той е по-африкански от космополитната Казабланка, по-марокански от идеализирания Рабат и по-берберски от гордия Фес. Разположен на важен кръстопът, четвъртият по големина град на Мароко все още се счита за негова южна столица и все още привлича търговци от заобикалящите го равнини, високия Атлас и Сахара. Според местна берберска легенда, когато мюсюлманите дошли тук и издигнали минарето на джамията "Кутубия", в сърцето на града, от наранената му земя избликнала толкова много кръв, че всичко се обагрило в червено. Това е цветът на глината, от която са изградени къщите в старата укрепена част на Маракеш - медината.

Сафи - Изложба на булки
Всеки септември жените, които искат да се задомят от берберското племе, населяващо Мароко, отиват на изложба на булките. Там се продава всичко, а целта на жените е да си намерят подходящ мъж.
Девствениците покриват главите си с кръгли капишони. Разведените и вдовиците носят плисирани шапки.
Ако мъж и жена от отишлите на сгледа, проявят интерес към някого, роднини и от двете страни им устройват среща. Ако двамата се харесат достатъчно, за да се оженят, мъжът плаща държавна такса и дава на бъдещата си жена определена сума пари. Чиновник от министерството на правосъдието, който задължително присъства на изложбата, узаконява брака и сватбеното тържество започва още същата нощ. След това разведените и вдовиците се прибират вкъщи с новите си мъже, а булките-първескини, си отиват у дома. След определен период от време се преселват при младоженците.

Загора – Вратата към Сахара
В Мароко казват, че Загора е вратата към пустинята или към Сахара.
На пръв поглед градът, по-скоро селото, не впечатлява с нищо. Една главна улица, покрай която са подредени магазинчета, банка и поща. Въпреки че слънцето прежуря зловещо, мисълта за пустинята е поносима, защото Загора е разположена в много хубав оазис по долината на река Драа.
Зеленината и свежият въздух не подсказват, че малко по-навътре започва безбрежното пясъчно море, наречено Сахара. Върху прочута табела при изхода на града пише, че до Тимбукту - някъде далеч в Мали - има 52 дни път с камила. Това безмилостно напомня къде си попаднал.
В Загора човек наистина няма кой знае какво да прави, освен да се отбие до банката или да си почине добре в някой от приличните хотели, преди да се хвърли в авантюра към пустинята. По-интересно е в селцата около Загора. Там туристите наблюдават как местните майстори на сребро правят прецизни отливки със съвсем примитивни средства, а след това - чисто по арабски - се пазарят здраво за цената на някой набелязан трофей. Това радва домакините.
По-нетрадиционно е селището Тамегрут, което още през ХІ век се е превърнало в своеобразен център на познанието. В малка библиотека са съхранени различни издания на Корана и стари учебници по математика, астрономия, биология... Библиотеката е отворена и за немюсюлмани, въпреки че пред тях младежът, който посреща и развежда туристите, става малко мълчалив. Бих казал дори необщителен.
На няколко часа път от Загора се намира селището Уарзазате. То се прославя за първи път през 70-те години на XX в., когато режисьорът Дейвид Лийн завърта камерата в пустинните околности, за да направи легендарния филм "Лорънс Арабски". Оттогава мястото е желан обект за кинаджиите най-вече по две причини. Там се снима евтино, а пейзажът наистина е лунен и неповторим. Неслучайно той е избран за декор и на много сцени от "Междузвездни войни".
Седемдесет процента от населението на Мароко са бербери - коренните жители, които са били изтласкани от арабите към вътрешността на страната. На практика арабите живеят предимно в големите градове и по крайбрежието. Пустинята и планините са останали за берберите. Прочутите туареги, които безстрашно кръстосват Сахара нашир и надлъж, всъщност са част от берберски клон.
Берберите са общителни и приятни хора. Те умират да пият ментов чай, който подслаждат като за последно. По-другояче стои въпросът при жените, чийто поглед трудно можеш да срещнеш, особено в по-дивите райони.
Да пристигнеш в Загора и да пропуснеш пясъчните дюни е все едно като да отидеш до Рим и да не видиш папата. Най-лесно е това да стане на около 5 километра от Загора - при селцето Тинфу. Там цели кервани камили са подредени в очакване на прииждащите туристи, за да им покажат що е то Сахара и лесно ли се пътува върху гърбица сред жълтите пясъци.

Рабат
Четвъртият от императорските градове е любопитна смесица от дълго минало и високомодернизирано настояще. Най-известното сдание в града е Тур Хассан - недовършените минарета на голямата джамия. Тук се намира и Мавзолеят на Мохамед V, бащата на настоящия президент и Музеят на традиционните иззкуства. Зад стените на града са останките на древния град Сала, където се намира най-хубавият археологически музей в Мароко. Множеството от ресторанти, барове и кафенета предлагат всички видове бира, кебап, пица, и сладолед, които можете да поискате.

Танжер
Освен че е завладяващ град и известно пристанище, Танжер е и дом на някои от най-хитрите мошеници по света. Центърът на града Петит Соко е обект на вниманието на посетители. Освен това туристите привлича и дворецът на някогашния султан, строен през XVII век, а днес превърнат в музей. Намиращият се наблизо Музей на американската легация напомня, че Мароко е първата страна признала американската независимост.

Тунис - африканската перла



Тунис е държава в Северна Африка, населена предимно от араби. Има излаз на Средиземно море. Граничи с Алжир на запад и с Либия на юг и изток.

Площ: 163 610 km2
Население (брой): 9,6 млн. души
Столица: Тунис
Официален език: арабски
Религия: мюсюлмани (99%)
Официален празник: 20 март
Парична единица: тунизийски динар
Административно деление: Тунис е разделена на 23 вилаета
Държавно устройство: Тунис е република. Държавен глава - президент, избиран чрез общо, пряко и тайно гласуване за срок от 5 г.
Законодателен орган - Национално събрание (еднокамарен парламент). Изпълнителен орган - правителство, назначавано от президента.
Население: араби, бербери.

Природа:
Преобладава равнинен релеф, в северната част - планинската система Атлас. Има находища на железни, полиметални руди, фосфорити, нефт, природен газ. Климатът е субтропичен средиземноморски в северните части, полупустинен и пустинен тропичен - на юг със средна януарска температура на север 10-21о С, средна юлска температура 26-33о С, валежи 100-1500 mm годишно


История:
В древността територията на Тунис е населявана от либийски племена.
12 в. пр. Хр. - финикийците основават колонии (Утика, Картаген и др.).
146-105 пр. Хр. - след Пуническите войни римски инвазия.
429 - завладян от вандалите,
533-534 - от Византия.
705 - включен в халифата на Омеядите.
От 800 - самостоятелна държава.
9-12 в. - управляван от Аглабидите (800-909), Фатимидите (909-1171) и Зиридите (972-1167).
13 в. - по време на Алмохадите (1147-1269) и на първите Хафсиди (1229-1574) е една от най-големите търговски средиземноморски държави.
1534 - завладян от испанците.
1574-1881 - включен в Османската империя;
от 1705 страната се управлява от бейове от местната династия Хюсеиниди.
1881-1956 - френски протекторат.
1934 - основана националната партия Неодестур (от 1964 - Дестурска социалистическа партия), която възглавява борбата срещу френските колонизатори; начело застава Х. Бургиба.
1942-43 - германска окупация.
1954 - получава вътрешна автономия.
25 юли 1957 - провъзгласена е република с президент Х. Бургиба.
1964-81 - еднопартийно управление на Социалистическата конституционна партия.
1987 - президент е Зин ал Абидин бен Али (преизбран през 1989, 1994, 1999).
1991 - активизиране на ислямската опозиция срещу управляващите; ръководството на фундаменталистката организация "Ан Нахда" е арестувано.
Тунис е член на Организацията за африканско единство (1963), на Лигата на арабските държави (1958), на ООН (1956).

Хамамет

Хамамет е известен туристически град в Тунис. Той е привлекателно място за плуване и водни спортове. Хамамет е най-старата туристическа дестинация в страната. Разположен е на югоизток от северния полуостров Кап Бон в губернията Набеул. Градът е на брега на залива Хамамет.

Населението на града е между 20 000 и 70 000, като през лятото става четворно повече заради многото туристи, които го посещават.

Хамамет е особено известен с ароматния си жасмин, от който идва името на курорта Жасмин Хамамет. Навсякъде из града човек може да си купи сувенири от жасмин.
Тунизийският президент Зине Ел Абидин Бен Али прекарва ваканцията си в този град.

Около Хамамет са се формирали покрайнини и малки селища, където се заселват хора от южните части на Тунис с надеждата да си намерят работа в богатия туристически град.

Последната световна конференция на скаутите се проведе в Хамамет през 2005г.

История
Преди Христа на това място е имало малко селище на име Пупут. То става римска колония през 2-и век. През 13-и век са построени стени, а медината на Хамамет е от 13-и век. През Втората световна война Хамамет е един от щабовете на нацисткия генерал Ервин Ромел.

Сус

Сус е град в Тунис с население от 220 000 души. Той е разположен на 140 км на юг от столицата Тунис на брега на залива Хамамет в Средиземно море. Сус е град в Тунис с население от 220 000 души. Той е разположен на 140 км на юг от столицата Тунис на брега на залива Хамамет в Средиземно море. Името на града може би е от берберски произход. Подобни имена се срещат в Либия и южно Мароко. Сус е столица на губерния с население от над 540 000 души. Икономиката му е основана на хранително-вкусовата промишленост, зехтина, текстила и туризма. В Сус се намира и Университетът на Сус.

История
На това място в 11-и век пр. Хр. Финикийците основават град Хадруметум. Той е съюзник на Рим по време на пуническите войни срещу Картаген и така се спасява от разруха, когато Рим печели войните.

След завладяването на града от римляните той остава мирен цели 7 века. След падането на Римската империя първо вандалите, а след това Византия покоряват Хадруметум и го прекръстват съответно Хунерикополис и Юстинианополис.

През 7-и век ислямските армии завладяват днешен Тунис и бързо налагат арабската култура над този дотогава романизиран, християнски регион. Те прекръстват града Суса и го превръщат в основно пристанище за династията на Аглабидите.

През 12-и век Сус е окупиран за кратко от норманите, а по-късно и от испанците. През 18-и век е бомбандиран от Венеция и Франция и става част от френската колониална империя.

Днес Сус е ценен като един от най-добрите примери за арабско морско укрепление. Рибатът в Сус – сграда, която обединява функциите на минаре и наблюдателна кула, е в чудесно състояние и привлича посетители от целия свят. Въпреки голямото си население и в днешни дни Сус е запазил атмосферата на средновековен град с криви улички с кули, стени и красив площад – медина.

Сус днес
Сус е третият по големина град в страната след Тунис и Сфакс и е смятан за столица на централния западен район на Тунис.
Около града има огромни градини за маслини, които са от най-големите богатства на Сус още от античността.

Градът има голямо пристанище.

Медината на Сус продължава да живее със свой собствен ритъм и е запазила типичния средиземноморски чар. На север от града се простира голяма плажна зона с красиви курорти – една от най-големите в страната.

Градът е само на 20 км от международното летище в Монастир.

Туризъм
Край Сус има много курорти и красиви пясъчни плажове, заобиколени с маслинови и овощни градини. Градът се радва на приятен средиземноморски климат с горещи и сухи лета и меки зими.

Макар Сус да е известен с производството на зехтин, това изобщо не е единствената индустрия в града. Туризмът се е превърнал във важна за Сус дейност с над 1 200 000 посетители всяка година.

Градът предлага 120 хотела с 40 000 легла по 20-километровата ивица на север от града и на юг до традиционния център с пазарите, ориентирани главно към туристи. От ЮНЕСКО са обявили медината на Сус за част от световното културно наследство, като една от причините е нейната автентичност и запазеност.


Монастир
(арабски al-munastîr المـنسـتير, лат. monasterium) е град в Тунис, на брега на Средиземно море.

"Манастирът", който дава името на града е построен от Ислямистка религиозна група през 797 година за да защитава града от скитащите номадски племена и византийските бойни кораби.

Градът е смесица от традиции и съвременност, характерна за Тунис. Днес Монастир е почивен курорт и разполага с множеството хотели, открити ресторанти и кафенета. Градът предлага база за морски туризъм, с възможности за водни спортове, екскурзии, голф и много забавления.
Внушителната кула Ribat със своите каменни стени, построена преди 9 века е превърната в музей на ислямското изкуство и бит.
Монастир се явява един от най-известните и добри курорти на Средиземноморието. Тук е разположен и Двореца на конгресите, които се използва едновременно като място за делови срещи и за театър.

Порт Ел Кантауи

Порт Ел Кантауи е туристически комплекс на 10 км на север от Сус в централен Тунис. Построен е през 1979г. специално за туристически център и има модерно яхт-пристанище, голф игрища и възможност за голямо разнообразие от спортни дейности – от водни ски до парашути. Порт Кантауи е популярна дестинация за голф.

Архитектурата е модерна и в ослепително бяло, но всичко е построено по модела на традиционните тунизийски сгради. Хотелите започват от самия Сус и продължават на север по бреговата ивица.

Чарът на този бял и син тунизийски курорт с калдъръмени улици, медина и привлекателно пристанище привлича много посетители, особено семейства и хора, които искат по-спокойно и безопасно прекарване.Неговата изскуственост и откъсването му от истинския Тунис обаче е остро критикувано. Курортът е наричан „Тунис без сълзи… изкуствен, бездушен, анемичен”.


Национални особености: Ако наоколо има портокалови, маслинени или лимонени плантации, спокойно можете да си наберете плодове. Първо обаче трябва да попитате за разрешение намиращия се наблизо пазач. В курортните зони туристите могат да се обличат леко и свободно. Но в столицата и старите мюсюлмански квартали на градовете не е добре да се разхождате, облечени само с шорти и потник. На "своя" плаж или до басейна на хотела си жените могат да са облечени (или съблечени) така, както им харесва.

По време на Рамадана по-добре да се въздържате от пушене, пиене и ядене на градските улици. По-добре да не предлагате на тунизийците да пушат, пият вино или бира, и най-вече да употребяват твърд алкохол. В хотелите можете спокойно да пушите и пиете, и ще бъдете вежливо обслужени дори от постещ сервитьор. Ако се натъкнете на човек, който се моли на колене, спокойно го подминете.

Не разглеждайте упорито жени с фереджета. В хотелите и магазините е прието да поздравявате. Не се пазарете, ако в магазина цените са обявени. Бъдете бдителни: в местата, където се събират много хора, "работят" джебчии.

Снимането в официални сгради е забранено. Категорично е забранено сминането с фотоапарат или камера в президентския дворец. Полицията трие или осветява такива кадри. Без да получите предварително съгласие, недейте да снимате тунизийците.
География: Държавата се намира в северна Африка. На юг граничи с Либия, на запад - с Алжир. На север и изток е Средиземно море. Площта на страната е 163610 кв.км. На Тунис принадлежат също така и островите Джарба и Каркана в залива Габес. Тунис може да бъде разделен на четири топографски района. На север страната се пресича от ниските планини Атлас с височина от 610 до 1520 м. Единствената голяма река на страната - Маджарда - пресича района от запад на изток и се влиза в Тунизийския залив. На юг от планините лежи плато със средна височина около 610 м. Още по-южно се намират солените езера, наричани шатт или чотт. Някои от езерата се намират на ниво, по-ниско от морското равнище. Най-южно се намира Сахара, заемаща около 40% от територията на Тунис.

Климат: Климатът на по-голямата част от Тунис е субтропичен, средиземноморски. На юг е тропичен. През лятото от пустинята Сахара могат да духат сухи ветрове, носещи силна горещина. Средни температури:
Янв Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ноем Дек
Тунис 11 12 13 15 19 23 26 26 24 20 15 12
Монастир 12 13 14 17 20 24 27 28 26 22 17 14

Население: Населението на страната е около 8933000 души, средната гъстота на населението е около 55 души на квадратен километър, в по-големите градове: Тунис (1000000 души), Сфакс (60000 души), Сус (83500 души), Бизерта (94500 души). Етнически групи: араби - 98%.
Език: Националния език е арабския, втори официален език е френският, говорят го почти всички жители на страната. Разпространени са също така италиянския, английския и немския.

Религия: сунити - 95% (ислямът е държавна религия), католици, иудеи, протестанти.

Валута: Паричната единица е тунизийски динар, като в един динар има 1000 миллима. В страната вървят стари и нови купюри с номинал 5, 10, 20, 30 динара, а също така монети по 1 динар, 500, 100, 50, 20, 10 и 5 миллима. Почти не се допускат монети от 1 миллим.

Обмяна на валута: Можете да смените валута в хотела или в обменното бюро на някоя банка. Курсът обикновено е фиксиран, и се установява от Централната Банка на Тунис. Препоръчва се да вземете справка в обменния пункт, за да обмените динарите при напускане на страната. Чейндж-бюрата работят обикновено от 9.00 до 11.00, и от 15.00 до 17.00 часа. Пътническите чекове American Express, Visa и Thomas Cook в американски долари се приемат навсякъде. Банкомати можете да намерите във всички по-големи градове и туристически региони. Кредитните карти в Тунис вече започват да се превръщат в стандартно средство за разплащане. Най-разпространени са Visa, American Express, Eurocard и Diners Club.
Виза: за българи няма визов режим.

Митнически правила: За безмитен внос са разрешени: 400 цигари, или 500г. тютюн, 2л. алкохолни напитки с не повече от 25% съдържание на алкохол, или л. ако този процент е по-висок.

Транспорт: Такси. В Тунис има няколко вида. При придвижване в пределите на един населен пункт следва да спрете такси с жълт цвят. Стойността на 1 км е 300 миллима, а бакшиша е до 500 миллима. За пътуване в друг град са предназначени т.нар. "Големи таксита" (плаща се за изминати километри с брояч), а също и маршрутни таксита, като за стойността на пътуването в тях трябва да се договорите предварително. Автомобилите с червена линия вървят на далечни разстояния, със синя - курсират между близки населени пунктове. Стойността на пътуването с тунизийско такси е сравнително ниска.

Автобусен транспорт. С помощта на автобус можете да стигнете практически до всяко ъгълче на страната - трябва единствено да разберете разписанието и спирките на автобуса, който ви трябва.

TGM. Транспорт, подобен на трамвай, нарича се така заради основните му направления - Тунис - ла Гуллет - ла Марса. Също така от този транспорт можете да се възползвате за пътуване в Саламбо, Картаген и Сиди Бу Саид. Пътят от Тунис до ла Марса е около 35 минути.

Вътрешен въздушен транспорт. Местната авиокомпания "Тунинтер" изпълнява полети между основните градове в страната (Тунис, Монастир, Сфакс, Тозер, Табарка, остров Джерба).
Коли под наем: Достъпни са за всички, които имат навършени 21 години и чиято шофьорска книжка е издадена преди минимум 1 година. Максималната скорост на придвижване в градовете е 50 км/ч, на всички пътища на острова Джерба - 70 км/ч, на шосетата - до 90 км/ч (разбира се, ако няма някакви други указания). Желаещите да се "вглъбят" в пустината са длъжни да предупредят за пътуването си и избрания маршрут служителите на специални постове (за да знаят кого и къде да търсят, ако не дай Боже, нещо се случи). Стойността на средно евтина кола е 75 динара на денонощие.
Електричество: Напрежението в мрежата е 220 В.
Връзка: Има много телефонни кабини, на тях има надпис "taxiphones". За телефонен разговор от София до Тунис трябва да наберете Телефонных кабин много, на них написано "taxiphones". За да се обадите в София, наберете 00, кодът на България 359 и кода на София 2. При междуградски разговори от Тунис към кодовете на градовете се добавя 0: за района на Тунис (град) - 01, Бизерта, Набул и Хаммамет - 02, Махдия, Сус и Монастир - 03, ройона на Сфакса - 04, Габес, Татавин, Кебили, Джерба - 05, Гафса, Таузар, Сиди-Бу-Зид - 06, Кайруан и Кассерин - 07, Табарка и Ле-Кеф - 08. Стойността на 1 мин. разговор от който и да е хотел е горе-долу три пъти по-голяма, отколкото от уличен телефон.

Магазини: Добрата стока в търговските центрове на Тунис струва не по-евтино, отколкото в Париж или Москва. Магазините са отворени в делнични дни от 8.00 до 16:30, а в събота - само до 12:30. Затова пък в страната е пълно с малки пазари с прилични и по-евтини стоки. Можете да се зарадвате, ако си купите чуден килим с прекрасни орнаменти или по-суров, в "барберски" стил. Има огромно разнообразие на керамика - ръчна работа на майстори от Набула. Като сувенири можете да вземете със себе си екзотични кошнички, съндъчета, постелки - всички те са изплетени от палмови листа.

Пазаренето: Национален спорт, или вековна традиция при покупко-продажбата - и днес остава най-приятния и сигурен начин за установяване на реалната цена на сувенира, източния килим или даже пътуването с камила. Играйте на тази игра с удоволствие - тя винаги завършва с взаимно съгласие и усмивка. Пазарите работят от 7.00 до 13.00, най-известните са в Кайруан (всеки понеделник), Хаммамет (всеки четвъртък), Магдия и Набела (всеки петък), Монастир (всяка събота), и Сус (всяка неделя).

Настаняване: Категорията на хотелите се определя със звезди (от две то пет), но това невинаги е достатъчен критерий за оценка на комфорта, тъй като няма единни стандарти за сертифициране на хотелските услуги в различните държави. Затова, преди да направите своя избор, задължително проучете описанието и възможностите на хотелите. Задължително обърнете внимание на стойността на хотела. Всеки хотел има собствени правила, но основните са еднакви за всички:
• Не се разрешава да се изнася храна от ресторанта и да се внася в стаята;
• Не се разрешава носенето на спиртни питиета на обществени места;
• Препоръчва се да пазите ценностите си в сейфа на рецепцията;
• За да избегнете загуби, предавайте ключа на портиера; За причинени повреди на имуществото на хотела туриста носи материална отговорност.
В хотелите ще Ви предложат ястия от европейската национална кухня, най-често това ще е "шведска маса", комплексно или свободно меню. Колкото е по-висока категорията на хотела, толкова по-разнообразно е яденето. Алкохолните напитки най-често се предлагат срещу допълнително заплащане. Времето за закуска, обяд и вечеря е строго определено.

Почти всички хотели в Тунис са сравнително евтини. Например, един ден в 3-звезден хотел на полу-пансион в двойна стая излиза окло 30-35 динара (около 25$), в единична - 17-20 динара. В 4-звезден хотел двойната стая струва 80-90 динара. Интересното е, че плащате не за всеки човек поотделно, както е в Европа, а само за стаята. Във всеки хотел задължително има басейн. В повечето тунизийски хотели обслужването не включва плажни кърпи, затова Ви съветваме да си вземете или купите на място.

Бакшиш: Бакшишът не е задължителен, но с нагова помощ можете да се отблагодарите на хората, оказали ви някаква услуга, започвайки от пиколото, занесло куфарите ви в стаята, до пазача на паркинга. Като правило, в кафетата и ресторантите бакшишът е включен в цената, ако не - обикновено това е 10% от цената на поръчката. Толкова се дава и на таксиметровия шофьор.
Спешни телефонни номера: Противопожарна охрана - 198, полиция - 197, бърза помощ - 190, справки: местни - 120/12, международни - 17.

Посолство на Република България в Тунис:
AMBASSADE DE LA REPUBLIQUE DE BULGARIE
5, Rue Ryhane, Cite Mahrajene
1082 TUNIS
Tel. (00216) 71 800 980 , 71 798 962, 71 785 790
Fax. (00216) 71 791 667
E-mail: tunis@embassy.transat.bg